Костадин Гугов е български изпълнител на народни песни от Македонската фолклорна област. Роден е на 12 февруари през 1935 г. в София в семейство на бежанци от Кукуш.
В дома му винаги се е пеело, бил е внук на музикант от гвардейския оркестър.
Започва да пее едва 18-годишен, поканен от акордеониста Стефан Демирев. Харесват го и го включват във фолклорните групи, в които пеят Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева. С тези групи той изнася хиляди концерти в България и по света. Следават покани за записи в Радио София, както и от Балкантон и редакция „Народна музика“ на БНР и БНТ, в чийто златен фонд има над 400 записа. От 1992 г. работи със звукозаписната компания StarsRecords. Издал е няколко музикални албума с македонски народни песни, както и албуми със стари градски песни и песни от различни фолклорни области на България.
В репертоара на Гугов са включени емблематични български народни песни като „Биляна платно белеше“, „Йовано, Йованке“, „Море, сокол пие“, „Миле Попйорданов“, „Ако умрам ил’ загинам“, „Кога зашумат буките“, „Назад моме Калино“. Твърди се, че знаел и помнел над 2000 песни. Със своя неповторим тембър и емоционално изпълнение Костадин Гугов се утвърждава като един от най-добрите изпълнители на македонски народни песни, любимец на няколко поколения българи.
Носител е на много награди, сред които „Нестинарка“ за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас. Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.
Костадин Гугов умира на 31 януари 2004 г. в град София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
