Мария Милкова-Золотович е българска оперна певица. Родена е на 16 май 1898 г. в Пловдив. Учи да пее при Христина Морфова и Ефимия Илкова. По-късно специализира в Рим, Милано, Виена и Париж. През 1919 г. дебютира на сцената на Софийската опера с ролята на Зибел от „Фауст“
Мария Милкова-Золотович е едно от талантливите български оперни дарования през първата половина на ХХ в. 85 години са изминали от първото участие на известната ни примадона пред микрофона на общественото „Родно радио”.
Вероятно за тогавашните радиослушатели концертът й е бил изключително събитие, защото колоратулрното сопрано Мария Милкова-Золотович вече е гастролирала в редица първокласни европейски оперни театри, участвала е в рецитали и радиоконцерти на чужди радиостанции.
През 1933 г. – в разцвета на изпълнителската си кариера, тя се представя пред българската радиоаудитория заедно със съпруга си – баритона Петър Золотович.
В този концерт певицата изпълнява за почитателите на оперната музика една от коронните си роли – на Царицата на нощта от Моцартовата опера „Вълшебната флейта”, както и „Пролетен валс” от Й. Щраус. В малкото радиостудио двамата певци, представили най-доброто от своя репертоар пред огромната радиопублика, са били съпровождани на пиано от диригента Асен Димитров. В следващите години М. Милкова-Золотович сътрудничи на младото българско радио по различни поводи с арии и песни от богатия си певчески репертоар.
За наша радост днес в Златния фонд на Българското национално радио са запазени няколко изпълнения на оперната ни прима от 60-те години на миналия век. Фонда на радиото не разполага с нейно изказване, но старият меломан и разказвач Драган Тенев е оставил свои спомени за участието й в предаванията на държавното Радио София и за впечатленията си от участието й в постановката на операта „Севилския бръснар” на Росини, където М. Милкова-Залотович разкрива огромното си майсторство и талант.
Певицата умира на 3 януари 1983 г. в София
Поклон пред паметта и!
Източник: facebook.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
