Иван Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане.
Иван Жельов Добровски е син на сливенски калпакчия и търговец. Посещава гръцкото училище в града (1819-1821). Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828-1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си А. х. Костов в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос (1836-1839). След закриването ѝ продължава образованието си в Атина (1839-1840). Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество.
През 1840-1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и най-сетне се установява във Виена (1848). С паричната помощ на Иван Денкоглу и Петър Берон издава там пет книжки на енциклопедичното списание „Мирозрение“ (1850-1851). През 1851-1855 г. отново странства из Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в Котел (1855-1859).
През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание „Мирозрение“, или Български инвалид“. Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор (1871). Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни (1873). През 1874-1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.
След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882-1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени.
Иван Добровски умира на 28 януари 1896 г. в Пловдив.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
