Днес отбелязваме рождението на войводата Стефан Караджа!

Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа, е български национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и войвода.

Връх Стефан Караджа на Антарктическия полуостров е наименуван на революционера.

Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817 г. Никола Узуна е един от подбудителите на хипотетичната Странджанска буна от 1810 г., свързвана с опустошаването от кърджалии на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа.

По материални причини семейството му се пренася през 1844 г. в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828 – 1829 г.

Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадагско, където престояло до декември 1847 г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник.

loading...

За известно време Караджата учи и обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в Румъния през 1862 г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба.

Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия.

През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция.

След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване.

На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И черепът му се съхранява в Къщата музей „Баба Тонка“ в Русе.

Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!