Панталей Янаков Наков, известен като Пандо Кляшев, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Използва псевдоними като Аристотел и П. Корсикански.
Пандо Кляшев е роден на 29 септември 1882 г. в голямото костурско село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Учи в Костурското българско третокласно училище.
От 1896 до 1899 година учи в Солунската българска гимназия, а от 1899 до 1900 в Битолската българска класическа мъжка гимназия. В края на 1898 година Кляшев влиза в Революционното братство, а след разпадането му се присъединява към ВМОРО. Учителства една година в родното си село Смърдеш, а през юли 1901 година влиза в четата на Марко Лерински.
Съединените костурски чети на войводите Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура.
Кляшев участва като делегат от Костурски революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг. По време на Илинденското въстание през 1903 година е член на Костурското горско началство и взема участие в нападението на турската войска при село Вишени и в освобождаването на градчетата Клисура и Невеска. След въстанието идва в България, а през пролетта на 1904 година отново влиза с чета в Костурско. Междувременно се включва във Временния комитет на Борис Сарафов в София. През 1906 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет.
Пандо Кляшев загива с цялата си чета на 31 юли 1907 година в сражение с турска войска в местността Лильовски Осойки край село Дреновени (днес Кранионас), Костурско. С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев от Връбник, Петър Клянев, Нумо Марковски от Косинец и Васил Хаджипавлов от Желево.
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„ Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
