Иван Петров Пожарлиев е български офицер (полковник), революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и полковник от Българската армия.
Иван Пожарлиев е роден в Енидже Вардар (Па̀зар), днес Яница, Гърция на 14 септември 1868 година. Брат е на войводата Тома Пожарлиев. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия. След това завършва Военното училище в София в 1895 година. Служи в двадесет и трети и шестнадесети пехотни полкове.
Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. като военен ръководител на четата на Манол Караманов в Малешевско. През 1896 година заедно с капитан Стойчо Гаруфалов са с чета в Одринско. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В средата на 1902 година Иван Пожарлиев пристига в Солунския революционен окръг заедно с върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други.
През есента на 1902 година поручик Пожарлиев участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.
Работи като втори секретар в Българското търговско агенстство в Скопие – длъжност, която е прикритие за българските военни разузнавачи в Османската империя..
По време на Балканската война е командир на II скопска дружина от Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война е дружинен командир в 63 пехотен полк на Единадесета дивизия. След края на войната последователно заема редица ръководни постове в Министерство на войната до пенсионирането си. през 1918 г.
В 1941 година като председател на Ендижевардарското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. Умира на 16 август 1943 година в София, а неговият племенник поручик Петър Томов Пожарлиев загива през март 1945 година като български войник през Втората световна война и е погребан във военното гробище в Харкан, Унгария.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.