Иван Русев е български офицер (генерал-майор) и политик от Демократическия сговор.
Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923 – 1926).
Иван Атанасов Русев е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.
Роден е на 27 ноември 1872 г. в Шумен. Завършва Военното училище в София (1892) и военна академия в Санкт Петербург (1900). След завръщането си в България заема различни постове в армията.
През Балканската война (1912 – 1913) е началник на щаба на 8-ма пехотна дивизия
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Втора българска армия (1914 – 1916), командир на Втора и на Седма пехотна дивизия (1916 – 1918). На 30 юни 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.
През 1918 генерал Русев преминава в запаса. Той е главен директор на Трудова повинност (1920 – 1921) при правителството на Александър Стамболийски. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през 1923. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите репресии срещу левицата. Критикува ВМРО заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 година подкрепя крилото на „протогеровистите“.
След разделянето на Демократическия сговор през 1932 се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 го напуска.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.
Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.
Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.