Проф. Христо Иванов Христов е български професор по органична химия.
Роден е на 3 май 1916 г. в Добрич (по онова време в границите на Румъния). Баща му, Иван Христов, е бил железар и колар; починал е скоро след края на Първата световна война. Майка му, Елена Христова, е отгледала сама единствения си син като полусирак от двегодишна възраст. Христо Иванов завършва химия във Физикоматематическия факултет на Софийския университет през 1939 г. Няколко години работи като гимназиален учител в градовете Попово и Карлово, а през 1946 г. е назначен за асистент на академик Димитър Иванов, тогава ръководител на катедрата по органична химия в същия факултет.
Христо Иванов е специализирал в областта на органичния синтез в университетите на Лайпциг (1953-1954 г.) и Москва (1956-1957 г.). Неговата преподавателска и научна кариера е свързана с Физикоматематическия факултет на Софийския университет, от който по-късно (1961 г.) се отделя Химическият факултет (от 2012 г. – Факултет по химия и фармация). През 1957 г. е избран за доцент, а през 1963 г. печели конкурс за професор и ръководител на катедрата по органична химия, какъвто остава до 1979 г. Пенсионира се през 1984 г.
Христо Иванов е бил декан на факултета (1972–1976) и заместник-ректор на Софийския университет (1962–1968). Бил е член на Президиума на Висшата атестационна комисия (ВАК) (1980–1986) и председател на Комисията за химически науки при ВАК. За своята академична и изследователска дейност е бил награждаван с ордените Кирил и Методий (I степен) и Народна република България (I степен). По повод на 80-тата му годишнина получава Почетен знак с огърлица на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Почива на 16 февруари 2004 г. в София на 87-годишна възраст след кратко боледуване.
В навечерието на 100-годишнината от рождението му бе публикуван подробен очерк за живота и творчеството му.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.