Рачо Славейков е български военен деец, подполковник, публицист и преводач.
Рачо Петков Славейков е роден на 3 май 1857 година в град Трявна в семейството на Петко Славейков. Между 1870-1872 година учи в Роберт колеж, а след това и в гимназия в град Николаев. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година се записва като доброволец при княз Черкаски в руската армия. През 1883 година завършва в Екатеринослав Военното кавалерийско училище. Заминава за Източна Румелия, където става кавалерийски подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война.През 1887 година се включва в русенския бунт, част от офицерските бунтове, поради което е осъден на смърт. Избягва в Русия, където завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. През 1895 година с позволение на българското правителство се завръща да се прости с баща си Петко Славейков. Остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби. По-късно става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните ѝ органи. Свързва се и с лявото крило на ВМРО. Пише за вестници и списания между които „Пряпорец“, „Знаме“, „Мир“, „Демократически преглед“ и други. Пише статии и студии по военнополитически, военноисторически и литературни въпроси. Кореспондент е на някои френски и английски вестници, сътрудничи на руския печат. Превежда творби от английски и руски поети – К. Улф; Т. Кембел; Н. В. Гребел; М. Ю. Лермонтов; И. Карно и др.
Съчиненията, които Рачо Славейков оставя, са “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877”, “Спомени за Сръбско-българската война”, “Тракийският кон и тракийското коневъдство”, “Български народни обичаи и вярвания”, “Петко Рачов Славейков, 1827-1895” .
Умира на 23 февруари 1931 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
