Иван Илиев Танев, известен и като Айдински и Сливаров, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.
Иван Илиев е роден на 23 септември 1885 година в струмишкото Ново село, тогава в Османската империя. Учи в сръбско училище в Солун, но по-късно се прехвърля в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, където се свързва с „гемиджиите”. За революционна дейност е изключен от гимназията и работи като български учител в Щип. След Солунските атентати през 1903 година е арестуван от османските власти и осъден на 101 години затвор. Успява да избяга от Едикуле и влиза в четата на Христо Чернопеев като секретар.
След Илинденско-Преображенското въстание става инспектор на четите на ВМОРО в Струмишко и член на Струмишкия окръжен революционен комитет. В 1905 година е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО, а на следващата 1906 година и на Струмишкия окръжен конгрес на организацията и на Съвещателното събрание.
През есента на 1906 година завършва средното си образование в София и задочно учи право в Загреб. От 1907 година е член на БРСДП. През 1906 – 1909 година е учител в село Емине, а след успешното дипломиране през 1909 година започва работа в Софийския окръжен съд. Участва на първата балканска социалдемократическа конференция през 1909 година в Белград. Специализира право в Брюксел в 1911 година. Учи право и в София (1913) и от 1914 година работи като адвокат в Струмица, където е секретар и на местния комитет на БРСДП (т. с.). В 1919 година напуска Струмица, която е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци, и работи в Горна Джумая, където е главен организатор на БКП в района и член на нейното ръководство. След Септемврийското въстание, на 9 декември 1923 година, е намушкан с ножове от представители на дясното крило във ВМРО.
Негови наследници са Гарванлиев, директор на Булбанк в Струмица, и Айдински, професор по философия в Скопския университет.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
