Видният български политик и предприемач Димитър Савов участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни, а през 1944 г. за кратко е и министър на финансите.
Димитър Савов е баща покойния политик Стефан Савов, който бе един от председателите на Народното събрание след 10 ноември 1989 година.
Димитър Савов е роден на 17 септември 1887 година във Враца. През 1906 г. завършва гимназия в в Сливен , а през 1910 г. – финанси в Берлин. Той е основател и акционер в няколко търговски и промишлени предприятия – ‘Савов и Пиперков’, ‘Оливия’, ‘Филтис’, ‘Напред’, Акционерно дружество за химически произведения.
През различни периоди е член на управителните съвети на Българска народна банка, Банка ‘Български кредит’, Съединени български банки, Френско-българска банка за международна търговия, Акционерно дружество „Пирин“, ‘Кораловит’, Българско минно и металургично дружество, Застрахователно дружество ‘Балкан’ и др.
От 1922 до 1943 г. Димитър Савов участва в ръководството на Софийската търговско-индустриална камара, известно време е член на Управителния съвет и на Междунар5одната търговска камара в Париж.
Димитър Савов е председател е на Българо-гръцкото дружество от 1937 г. до 1941 г. и на Българо-югославската стопанска камара от 1940 до 1941 г. От юни до септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на Иван Багрянов.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, Димитър Савов е осъден на 1 февруари 1945 година от Народния съд на 15 години затвор, като министър и народен представител през предходните години.
През 1946 г. е освободен, но през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник. През 1951 г. той отново е арестуван и изпратен в лагера Белене, където умира малко на 18 август с. г.
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.