Днес е роден българският поет и писател Слав Караславов!

Слав Караславов е български поет и белетрист, народен деятел на изкуството и културата.

Слав Христов Караславов е роден в село Дебър, днес квартал на Първомай на 27 март 1932 г. Член на РМС от 1946 г., а на БКП от 1962 г. През 1951 г. завършва гимназия. Първата му публикация е от 1954 г. във в. „Народна младеж“. В периода 1959 – 1964 г. работи като редактор последователно там, в сп. „Септемврийче“ и Радио София. От 1964 г. завежда отдел „Поезия“ в издателство „Народна младеж“ и издателство „Български писател“. Караславов е главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 – 1979 г., а от 1974 г. е заслужил деятел на културата. От 1981 г. е директор на Издателството на Отечествения фронт. Освен това е бил заместник-председател на Съюза на българските писатели. Член е на Президиума на НС на ОФ. От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Лауреат на Димитровска награда.

Слав Караславов е син на Христо – брат на българския писател, белетрист и драматург Георги Караславов.

Слав Караславов е автор на следните книги:

Слав Караславов е автор на следните книги:

• 1959 – „Ехо от кавалите“ (стихосбирка)
• 1961 – „На бял камък“ (стихосбирка)
• 1962 – „Корава пръст“ (стихосбирка)
• „Сенките пътуват с нас“ (стихове)
• „Жълтият пират“ (стихове)
• „Приказка за враната“ (стихове)
• 1965 – „Насаме със сина“ (стихосбирка)
• „След време“ (стихове)
• 1967 – „Приемете ме и такъв“ (стихосбирка)
• 1967 – „Приятел със смъртта“ (новели)
• 1968 – „Хроники за Хаджи Димитър“ (роман)
• 1970 – „И никога да не си отивам…“ (стихосбирка)
• 1970 – 1976 – „И се възвисиха Асеневци“ (тетралогия романи)
  • 1970 – „Деспот Слав“
  • 1972 – „Залезът на Иванко“
  • 1974 – „Когато Калоян премина Хем“
  • 1976 – „И много пътеки изходих…“
• 1972 – „Предсказания“ (стихосбирка)
• 1973 – „Поеми“ (сборник)
• 1984 – „Детрониране на величията“ (роман)
• 1974 – „Гост на себе си“ (стихосбирка)
• 1974 – „Оръжие за живите“ (новели)
• 1974 – „Ракетен век“ (стихосбирка)
• 1976 – „Априлски пространства“ (стихосбирка)
• 1976 – „И името ти хубаво…“
• 1977 – „Полуостров“ (стихосбирка)
• 1978 – 1979 – „Солунските братя“ (трилогия)
• 1979 – „Безводни реки“ (стихосбирка)

Негови произведения са превеждани на беларуски, испански, италиански, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, френски, чешки, и други езици.

Слав Караславов умира на 31 март 2002 г.

Източник: wikipedia.org