Светлозар Жеков е български литературен критик, преводач, журналист и издател.
Светлозар Иванов Жеков е роден на 30 януари 1951 г. в Пловдив, завършил е българска и руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и завеждащ редакция „Поезия“ в Главна редакция „Култура“ на БНР, в сп. „Пламък“, издателство „Български писател“, като асистент по нова българска литература в СУ и като директор на Националния център за книгата при Министерство на културата.
Член е на Съюза на българските журналисти, на Съюза на преводачите в България (председател на секция „Поезия“ (1984 – 1986), член на Управителния съвет (1989 – 1991), член-учредител на Асоциацията на българските книгоиздатели. През 2005 г. е избран за член на European Union Publishers’ Forum. През същата година е номиниран за представител на България в проекта COST A32 „Open scholarly communities on the WEB“, в който е избран за член на Управителния съвет.
Участва активно в демократизацията на страната след 1989 г. Полемичните му статии „Свестните у нас считат за луди“, „И свет во тме“ и „На кръстопът“, публикувани в самото начало на промените, предизвикват обществен дебат за необходимостта от демократизация на културата. Заедно със Стефан Савов и Александър Шурбанов създава един от първите клубове за демокрация в България – Клуба за демокрация при СПБ (декември 1989 г.). Заедно с журналиста Юрий Лазаров ръководи Медийния съвет на СДС в предизборната кампания на ОДС (1997).
Не е членувал и не членува в политическа партия.
През 1982 г. издателство „Народна култура“ публикува преводната му книга „В средата на света“ с избрани стихове от Арсений Тарковски. По-късно в сборници излизат преводите му на А. С. Пушкин, Е. Баратински, Ю. Лермонтов, С. Есенин, Т. Бек, Ю. Воронов и др. През 2007 г. издателство „Нов Златорог“ публикува двуезичната му преводна антология „Арсений Тарковски и други руски поети“, в която, по думи на Кирил Кадийски, е събрано най-стойностното от преводаческото дело на Жеков.
Светлозар Жеков е автор на десетки рецензии, литературни портрети, статии, интервюта и радиопредавания, с които активно участва в литературния дебат от 1970 г. до днес. Част от тях са в основата на литературнокритическата му книга „През двора на времето“ („Нов Златорог“, 2007 г.), в която Жеков прави опит да „възстанови“ от своя ъгъл на зрение творчески светове, наблюдения, анализи и срещи в едно нелеко, както за България, така и за българската култура време.
През 1990 г. основава едно от първите частни издателства в България след демократичните промени – „Перо̀“, което ръководи и до днес.
Заедно с Живко Иванов и Александър Ванчев, Светлозар Жеков става първият носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Електронно издаване и нови технологии“ (2002 г.) за мултимедийното си издание „Христо Смирненски – новият прочит“.
През 2003 г. Жеков издава литературната си анкета с поета Кирил Кадийски, плод на дългогодишна съвместна работа. С „честното си говорене“ анкетата предизвиква широк интерес и дебати не само сред литературните кръгове, но и сред широката общественост, възприемаща я като емблематичен документ за художественото и политическо време, отразено, коментирано и осмислено в нея.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
