Катя Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог“, и често наричана актрисата-картина.
Катя Кирилова Паскалева е родена в Петрич на 18 септември 1945 г.
През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов.
Творческият път на Катя Паскалева започва в Пазарджишкия театър. Дебютира на голям екран в „Понеделник сутрин“ (1967), а по ирония на съдбата първата й значима филмова роля в „Краят на песента“ (1971) по разказа на Николай Хайтов „Ибрям Али“
Следват Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1969-1970), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Театър „София“ (1976-1984), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1985-).
Прави забележителни роли на Катя Паскалева в киното са в „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други.
В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“.
Била е женена 2 пъти. Първо за художника-живописец Георги Божилов Слона, с след това за сценариста и режисьор Иван Росенов.
Катя Паскалева печели следните награди и отличия:
- Заслужил артист (1974), „Награда за женска роля“ за ролята на (Мария) в Козият рог (Панама, Панама, 1972),
- Наградата „Фемина“ за ролята на (Мария) във филма Козият рог (Брюксел, Белгия, 1973),
- Отличие „за принос в развитието на световното кино“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1976),
- „Награда за женска роля“ за ролята на (Стефка) във филма Вилна зона (Варна, 1976)
- ,„Наградата за женска роля“ на СБФД за ролята на (майката) във филма Памет (1986).
- „Наградата за поддържаща женска роля“ (колективна) за филма Ева на третия етаж (Карлови Вари, Чехословакия, 1987).
- „Аскеер за водеща женска роля“ за „Месарят вътре в стаята“ (1991).
На 23 юли 2002 г. Катя Паскалева умира след продължително боледуване от рак на гърлото с метастази в белите дробове в София. Причина за заболяването е дългогодишно тютюнопушене.
Поклон!
Източник: edna.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
