Останките на римския град Диоклецианополис, наречен така в чест на неговия основател – император Диоклециан (284 – 305 г.) се намират под съвременния град Хисаря.
Възникнал през I в. като селище около пътна станция между Ескус и Филипополис, градът се превърнал във важен административен център на Римската империя и със своята площ от 300 декара бил трети по големина след Филипополис и Августа Траяна (на мястото на днешната Стара Загора). Благодарение на минералните си извори Диоклецианополис станал един от най-големите курортни центрове на Римската империя и процъфтявал икономически. Посещавали го императори и знатни римляни. По-късно градът се превърнал и във важен християнски център с епископска катедрала.
Около Диоклецианополис се издигала мощна крепостна стена, на места запазена и до днес. Според римското градоустройство в центъра му се пресичали по прав ъгъл две главни улици, успоредно на тях минавали второстепенните. Под улиците била изградена водопроводна и канализационна мрежа.
Сред многобройните архитектурни паметници, проучени в Хисаря, най-значителни са термите, от които досега са разкрити четири, макар че със сигурност са били много повече. Термите в Диоклецианополис били изградени от необработвани камъни и редове тухли на равни разстояния. Представлявали сложни хидротехнически съоръжения с подово отопление (хипокауст) и басейни. Имали богата вътрешна украса с мраморниоблицовки, колони и статуи, с многоцветни мозайки и фонтани.
Разкрити са и останки от амфитеатъра в града. В укрепената част са открити две, а извън нея още осем раннохристиянски базилики. Намерен е и надпис, в който виден духовник заявява желанието си да бъде погребан в една от тези църкви. Проучени са обширни граждански постройки – дворци на богати римски търговци и земевладелци.
Животът тук никога не замирал, макар злощастната понякога съдба на останалите селища в Тракия да не отминавала и този забележителен град. „Хисар“ на турски език означава „крепост“. Името на днешния град Хисаря идва от крепостната стена – една от най-добре запазените не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Някога крепостната стена, снабдена с 44 кули и 4 порти, била висока 12 м. Днес височината на запазените й останки достига до 7 м. Най-добре са запазени западната и южната централна порта на крепостта – Камилите – символ на града. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили.
Любопитно: Римляните добре познавали лечебната сила на минералинте води и край тях строели не само бани (терми), но и светилищс на своите многобройни богове-лечители. Едни от най-почитаните здравеносни божества били Асклепий, Хигия, Трите нимфи. Статуите на малко божество -лечител, наричано Телесфор, се срещат единствено по българските земи. Телесфор (от гръцки – „изпълнител, „донасящ съвършенство“) има тракийски произход и е покровител на съня, който носи здраве и сила. Изобразяван е като момченце с тракийската дреха зейра – ямурлук.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 се намират под съвременния град Хисаря.){kind=link}