Гробницата при Александрово

Гробницата при Александрово е открита в могила Рошавата чука, на 17 км от Хасково, до село Александрово.

Изградена е от прецизно издялани каменни блокове, има монументален вход с дълъг дромос (коридор), правоъгълно помещение и кръгла куполна гробна камера.Най-вероятно е била ограбена още в древността, тъй като не са намерени никакви ценни вещи, които обичайно били поставяни в гробниците, за да служат на покойника по пътя му към отвъдния свят.

Гробницата е забележителна преди всичко със стенописите в гробната камера. Сред обичайните за I в.пр.Хр. геометрични и растителни орнаменти е представена и уникална композиция – лов на глигани и елени. Конници и пешаци, придружени от кучета, преследват животните. Ездачите са въоръжени с копия и мечове и са облечени в разнообразни дрехи. Конете имат богато украсени амуниции, нагръдници и села.

В сравнение с фреските в Казанлъшката гробница живописното изпълнение тук е по-неумело, но затова пък изображението е по-реалистично и експресивно, на образите са придадени индивидуални черти. Срещу входа на кръглата камера са врязани името и профилът на тракиеца Кодзимасес Хрестос, който вероятно е изрисувал стенописите.

Древногръцкият историк Херодот описва погребалния обред, който траките извършвали за знатните покойници. След тридневни угощения, съпроводени с принасяне в жертва на животни, тялото на умрелия било полагано в гробница или изгаряно на клада. Погребенията се извършвали на повърхността на терена или на специално издигнати площадки от пръст или камъни. Над гроба насипвали могила и устройвали състезания в чест на покойника. Могилите трябвало да предпазят погребания от оскверняване и да бъдат надгробен паметник. Имали различни размери – от 0.3 м височина и 8-9 м диаметър до 15-20 м височина и диаметър 70-120 м. Основите им били укрепвани понякога от каменна ограда (крепида). Тази погребална практика била разпространена в Тракия от ранната бронзова епоха до окончателното приемане на християнството.

Източник: nasamnatam.com