Гробницата в Силистра – извор на култура и изкуство от миналото

Град Силистра е наследник на античния Дуросторум и средновековния Дръстър.

В неговите околности са разкрити много ценни паметници, сред които е и забележителната Силистренска гробница.

Нейните стенописи са изключително важен извор за изучаване на културата и изкуството на римската провинция Долна Мизия и на изкуството от Късната античност в Европа. Гробницата е открита случайно през есента на 1942 г. на един полегат склон в покрайнините на Силистра. Представлява скромна по размери постройка с правоъгълен план, засводена с полуцилиндричен свод.

Когато обаче посетителят пристъпи през ниския вход, остава удивен от многоцветните живописни и декоративни фрески, с които изцяло са покрити стените и свода на помещението. Централното изображение е на западната стена, представя знатна съпружеска двойка с пищно облекло.

Мъжът е седнал и държи свитък, зад него стои жената с цвете в ръка. От двете страни към съпрузите се отправят по четиримата прислужници, които носят различни предмети от ежедневния бит – бронзови съдове, огледало, колан, дрехи. Живописните им облекла и прически са нарисувани с голямо въображение и майсторство.

loading...

Според някои изследователи дрехите на един от прислужниците са характерни за готите, което има дава основание да датират гробницата при Силистра в самия край на IV в., т.е. след готските нашествия.

Според други учени обаче паметникът е от началото на IV в. За това свидетелства художественият стил на стенописите и съчетаването на езически и християнски мотиви в сюжета на сцените. Гробницата била ограбена в древността.

Не са намерени останки от покойници, затова учените предполагат, че е кенотаф – символичен гроб на знатен гражданин, вероятно тракиец по произход, починал или загинал далеч от родината. Буквално всеки сантиметър от свободното от фигури пространство в гробницата е покрито с разнообразни растителни и животински мотиви – палмови дръвчета, гроздове, цветни вейки, пауни, гълъби.

Любопитно: Римският град Дуросторум възникнал върху селище на тракийското племе гети. Също като другите крайдунавски градове, той достигнал най-голям разцвет през II-III в. Сред останките от античния град е намерен слънчев часовник, украсен с изображенията на древните египетски божества Изида и Серапис.

Култът към тях по тези места бил пренесен от римските легионери, набирани от африканските провинции на империята. По време на ранното християнство тук проповядвал и умрял от мъченическа смърт Свети Дазий. През IV в. Дуросторум е център на голяма епископия, която съществува и до днес. Българите превзели града през 681 г. и го нарекли Дръстър.

Източник: nasamnatam.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!