Град на кръстопът

Минерални извори, антична крепост и средновековна църква пази самоковското село Белчин.
Археологически проучвания на хълма Свети Спас край селото доказват, че изграждането на крепостта, станала известна с името Цари Мали град, е започнало по време на император Валент (364-378).

Крепостта е изградена на стратегическо за наблюдението на котловината място, възникналото край нея селище е при минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и кръстопът на две антични магистрали. Цари Мали град се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.

1078 находки (монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, керамика) са открили археолозите. Установени са пет фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността – Сердика, Пауталия и Германея.

Най-рано тук са били траките, още през VІІІ-VІ в пр. Хр. За това говорят множеството малки и по-големи ями с култово предназначение, характерно за тракийското население. Откритите керамични фрагменти са от различни типове съдове, правени на ръка, по някои има врязана декорация.
След като е бил тракийско светилище, хълмът Свети Спас става римско убежище – през ІІІ-ІV в. За това свидетелстват монетните находки, както и фрагментите от луксозна сива и червенолакова керамика. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище.

През III век по периферията на Свещения хълм е изградена оградна стена от дървени колове и плет, обмазана с глина, опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365-366).

В края на 60-те години на IV в. управителите на късноримската провинция Средиземна Дакия предприемат укрепяване на хълма. Изградена е каменна крепостна стена, дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около един хектар.

По времето на обширната възстановителна кампания на репости и селища, която византийският император Юстиниан Велики (527-565) провежда, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II (1565-1574) е изградена преградната северна крепостна стена с две ъглови правоъгълни кули и крепостната порта.

Животът в крепостта спира след 578 г., но хората остават в подножието на хълма.

Най-ранният храм тук е от края на III и началото на IV век. То не е изграден на случайно място – стъпил е на основите на езическо светилище.
Върху първия християнски храм пък е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV век, а по-късно е построена и базилика от края на V и началото на VI век.

След нейното разрушаване върху останките й е издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира, на това място се появява оброкът Свети Спас. До 60-те години на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб, и на святото място белчинци празнували Спасовден.

Северният параклис е бил баптистерий, кръщелня. В нея има зидано басейнче във формата на кръст.

Мултимедийна система и фототабла по стените на възстановения храм разказват за историята на християнството в целия Самоковски край.

Малко преди да се влезе в крепостта, посетителите могат да видят църквата „Света Петка“, построена през XVII век върху основите на по-стар храм. Възстановяването й започва през 2006-а със средства на местните жители, преосветена е на 14 октомври 2007 г. от покойния патриарх Максим. В църквата се пазят ценни икони от школата на Пимен Зографски, най-старите от които са изписани през 1653 г. Иконостасът е образец на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги.

Музейни експозиции разказват за това – как древните траки са измервали времето, показани са подкови, звънци, нашийници, свидетелстващи за поминъка на животновъдите тук, има богата колекция от накити – фибули, пръстени, гривни, копчета, обеци, огърлици.

Представени са различни типове от битова и култова керемика.

Но безспорно най-интересни са монетите, те са и най-многобройните находки от обекта. Колекцията включва монети от почти всички известни императори и различни номинали. Един от изключителните експонати в тази сбирка е бронзова монета минима на императрица Гала Плацидия.

Източник: balgari.bg