Едно от най-мистичните места в Източните Родопи, останали от векове, е тракийското светилище Глухите камъни. То е обект на проучвания повече от 35 години и все още крие голяма част от своите тайни. Издялани в скалите стъпала, каменни пирамиди, скални басейни, слънчева ладия, останки от църква разказват за дълговечния живот на светилището, от което се разкрива чудна гледка към най-дългия язовир у нас – “Ивайловград”.
Причудливото място се намира на хребет на около 550 м надморска височина, който се спуска на изток от вр. Света Марина – един от върховете на рида “Гората” в землището на село Дъбовец, Хасковско и на 5 км южно от с. Малко градище. До Глухите камъни се стига от маркирана отбивка на шосето Любимец-Ивайловград. Преходът е 2 км и половина, но усилието си заслужава – на приказно панорамно място се извисяват 30-40-метрови скални блокове. Около тях има стотици трапецовидни ниши в скалите, а
за да се стигне до основната част на светилището, се налага и малко катерене. Най-високият зъбер е “Самия камък”. Той е най-висок, но е разположен в най-ниската източна част на рида.
Братя Шкорпил първи открили Глухите камъни
Светилището е познато от десетилетия. Скалите, които имат вид на пчелни пити, направили впечатление преди стотина години на братята Шкорпил. Глухите камъни обаче стават известни едва след 1975 г., когато експедиция на проф. Александър Фол ги описва за пръв път. “От този момент светилището е сочено като едно от най-важните доказателства за етнокултурното родство между траките и фригите”, посочва проф. д.и.н. Валерия Фол, която е убедена, че мистичната територия е принадлежала на траките одриси.
В основата на гранитната скала са скрити две по-големи мегалитни помещения. От едното тръгват 33 стъпала, издялани в камъка, по които се стига до самия връх. Там се простира четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра, наричан голямата щерна. Тя е била предназначена за събиране и съхраняване на вода. До нея води оформена в скалите стълба. В южната страна на скалата е издълбано и помещение, което прилича на пещера с правоъгълен план и увенчано от купол.
Древните траки изсекли над 300 ниши в скалите на Глухите камъни
В отвесните стени на повечето скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото съсредоточие на такива паметници в Източните Родопи. Нишите са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Преобладават тези с трапецовидна форма, но има и такива с формата на правоъгълник и арка, както и хоризонтално изсечени.
Смята се, че те са дълбани от младите траки, достигнали войнска възраст. Те поставяли в тях дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка. Скалите са имали свещен смисъл също за фригите и хетите, смята проф. Валерия Фол. Те също са секли ниши и са дълбали в скалите надписи и релефи. Вярвали са, че нишите са врати, през които се появява почитаният бог и струи божествена енергия.
Легендите разказват за тракийски владетел, погребан с “девет вола злато” на Глухите камъни
Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древ
ността, нещо повече – смята се, че е било част от голям град с улици и къщи, който е бил разположен от връх Марина надолу към река Арда. Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения. В терасирани участъци по склоновете са намерени следи от каменни сгради и масивни стени. Археолозите попадат и на множество иманярски изкопи, тъй като в района от години се носи легендата, че в светилището е погребан тракийски воин с “девет вола злато”.
Хората в с. Малко градище от поколение на поколение разказват, че видният тракийски владетел е бил погребан в района навръх Никулден. Вярванията са, че всяка година на 6 декември тракийското злато се появява и ярко заблестява от върха. Вярата в тази легенда и алчността от години правят мястото притегателно за нелегалните златотърсачи. Те са изровили огромни ями, от които археолозите съдат за значителни културни напластявания с материали от праисторията до средновековието.
Петроглифът със слънчевата ладия е сред най-ценните находки в Глухите камъни
Така е открит и уникален петроглиф – скална гравюра, изсечена в долната част на една от скалите с ниши. Изображението представлява соларен символ – стилизирано изображение на ладия, която пренася слънцето.
Според историческите източници, древното селище е било активно през I хилядолетие пр.Хр. Имало е ограда от каменни стени, останките от които се виждат и до днес. Смята се, че светилището вероятно е било най-високото място на античния град и сцена за религиозните обреди на траките.
При разкопките през 2009 г. са открити подови замазки, огнища и много керамика. Находките говорят, че мястото е използвано от траките най-малко 600 години.
На най-високата площадка на билото са намерени останки от трикорабна църква. Храмът е силно пострадал от иманярски дейност, но археолозите успяват да установят, че тя е построена върху светилището през V-VІ в. По-късно църквата е реконструирана и използването й продължава и през средните векове. При разкопките са открити части от мраморни олтарни прегради, блок с изсечен кръст, църковни предмети, изящна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в.
Археолози смятат, че край средновековната църква на Глухите камъни е имало и манастир
По време на проучванията си на светилището, д-р Георги Нехризов открива, че с навлизането на ранното християнство свещенодействията около скалите се сменят. Той открива гроб на млада жена, погребана с характерен обред – със скръстени на гърдите ръце и обърнато на изток лице. Археологът Дойчин Грозданов също намира доказателства за християнско присъствие в района на Глухите камъни и смята, че край средновековната църква е имало и манастир. Обителта е била по-ниско в скалите, а църквата – по канон на високото. светилището намира и работещият паралелно с д-р Нехризов археолог Дойчин Грозданов. Той води разкопките по средновековна църква с манастирски комплекс.
Монашеската обител е била в ниските склонове, а църквата – на високото, както е повелявал канонът. Двамата изследователи смятат, че манастирът вероятно е бил разрушен от войниците при Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.).
На Глухите камъни мъжете аристократи били посвещавани в познанието за сътворението
Проф. Валерия Фол посочва, че едно от най-големите тайнства в района на Глухите камъни е космическият брак между светлината – Слънцебога, и мрака – Великата богиня майка. От него се ражда царят жрец, наричан в Тракия по различен начин, като най-популярното му име е Орфей, смята проф. Фол. “В светилището Глухите камъни това тайнство се е случвало по време на зимното слънцестоене пред малцина посветени мъже в изсечената пещера утроба с полица за поставяне на свещени предмети.” На тази свещена територия царят жрец е посвещавал мъжете аристократи в познание за сътворението на света. Предполага се, че това е ставало в деня на зимното слънцестоене.
Автор: Екатерина Терзиева
Източник: agronovinite.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
