Генерал Георги Вазов. За него Одрин все мълви!

На 13 март 1913 г. телеграфните агенции разнасят по света една потресаваща вест: ”Одрин – непревземаемата крепост , фортът от световно значение падна само след 48 часа под напора на българския войник”.

Генерал-майор Георги Вазов е безспорният герой и душа на тази безсмъртна епопея! На този ден комендантът на Одринската крепост Шукри паша свежда покорно глава и предава своята сабя на българския пълководец.

Довчерашният роб проявява учудващо за турския паша джентълменство и, въпреки атавистичната си омраза към турските поробители, му връща сабята като казва: ”С удоволствие приемам сабята от ръцете на един храбър противник!”

С развети бойни знамена българските полкове преминават в церемониален марш пред началника на Източния сектор, генерал Георги Вазов и командващия 2-ра армия генерал Никола Иванов. Това е звездният миг в живота на генерал Георги Вазов, който го покри с неувяхваща слава.

Роден е на 5 януари 1860 г. в Сопот, в многолюдното семейство на Съба и Минчо Вазови. Завършва местното класно училище. Продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово. През 1876 г. заради активната си родолюбива дейност е изключен от гимназията и се прибира в родния си град. Баща му решава да го изпрати при своя брат Кирко в град Олтеница, Румъния.

След обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. и преминаването на Дунава от руските войски през юни с.г., той е назначен за писар, заедно с Алеко Константинов, в българско губернаторство в Свищов при губернатора Найден Геров.

След Освобождението заминава с десет български момчета да учи в Одеското пехотно юнкерско училище. През 1880 г. Вазов завършва училището и, завръщайки се в България, постъпва в Българската земска войска.

На приема, устроен от княз Александър Батенберг в чест на новопроизведените офицери, монархът оскърбява младият офицер. Когато разбира, че е брат на Иван Вазов, Батенберг отказва да се ръкува с него и промърморва на немски: “Едно вълче в повече срещу короната ми!”

Това кара Георги Вазов да подаде рапорт за преместване в Източнорумелийската милиция. Зачислен в 2-ра рота на Учебния батальон, а впоследствие Алеко Богориди го взема за свой трети адютант.

Поручик Георги Вазов кандидатства и е приет в Николаевската военноинженерна академия в Русия. След извършеното на 6 септември 1885 г. Съединение всички български офицери, обучаващи се в руските военно-учебни заведения, се завръщат в родината си.

Вазов е изпратен от командващия Южнобългарските войски подполковник Данаил Николаев на турската граница, за да помогне при фортификационното оборудване на предната позиция при Търново сеймен (Симеоновград).

След това е изпратен в Елхово и Тополовград, за да ръководи изграждането на позициите. От там той заминава за Котленския проход, за да го превърне в непревземаема преграда за врага , в случай, че той достигне до него.

Ударът срещу България обаче идва не от юг, а от запад. Сръбският крал Милан обявява война на младата българска държава с мотива, че Съединението нарушавало статуквото на Балканите, породено от Берлинския конгрес на Великите сили.

Поручик Вазов взема участие в сражението за Пирот и лично води атаката на пехотинците. За този си подвиг е награден с орден за храброст и произведен предсрочно в капитан.

През 1886 г. участва с офицери русофили в детронирането на княз Александър Батенберг. Вследствие на контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон подполковник Сава Муткуров, е принуден с останалите съзаклятници да емигрира в Турция. Установява се в Цариград. Тук се разболява от ревматизъм и четири месеца престоява в болницата.

След това заминава с параход за Одеса, където продължава да се лекува. Почувствал се здрав, се отправя за Петербург, за да продължи прекъснатото си обучение във военноинженерната академия. След дипломирането си е назначен на служба в Закаспийската губерния. Там построява, като военен инженер крепостта Кушка.

След затопляне на отношението между Русия и България, Вазов получава възможност да се завърне в родината си, за да отдаде силите си за организационното укрепване на българската армия. На 29 януари 1898 г. е назначен офицер за особени поръчки при военноинженерната инспекция.

През 1900 г. е произведен в чин полковник и е назначен за началник на Инженерните войски на Българската армия. Оглавява комисия от генералщабни офицери, която посещава Австро-Унгария, Германия и Франция, за да се запознае с техните инженерни войски и въздухоплавателното дело.

Снабдяването на българската армия с нова инженерна техника, както и фортификационното оборудване на държавните граници, са пряко свързани с неговото име.

В началото на 1906 г. като инспектор на инженерните войски е произведен в чин генерал майор. През декември 1909 г. му е устроен позорен съдебен процес, от който генерал Вазов излиза като победител. Въпреки това, той е осъден на пет дена домашен арест, офицерската му чест е уязвена до смърт, вследствие на което той изпада в депресия и подава рапорт да напускане на армията.

Деятелната натура на генерала не се примирява с бездействието. Той закупува два автомобила от чужбина и открива с тях първата автомобилна линия у нас – София – Самоков и основава първото българско автомобилно дружество. Основава и Българския колоездачен съюз. Пише много статии за българските военни списания.

През Балканската война 1912-1913 г. е мобилизиран и назначен за началник на военните съобщения и етапи в Българската армия.

За организиране на ефикасна атака на Одринската крепост трябва желязна ръка, която да обедини всички усилия, голям ум, който да обмисли всички детайли на битката и едно горещо сърце, което да запали войниците.

За това Главното командване на Българската армия решава да назначи на 19 януари 1913 г. за началник на Източния сектор на 2-ра армия генерал Георги Вазов, който с пълно право се счита за най-големият специалист по крепостната война у нас.

Той се заема всеотдайно с изготвянето на плана за щурма на крепостта. Препоръчва началниците на родове войски и отдели да бъдат преки организатори на боя, да работят със сметка и план, а не да чакат „дванадесетият час”, за да се подготвят за борбата.

Такива началници, които допускат небрежно отношение към служебните си задължения той счита за предатели, които не заслужават високото доверие на своите бойци, за да ги водят в боя.

По негова инициатива започва двумесечна тренировка на бойците на специално подготвен макет-полигон, съоръжен с изкуствено създадени препятствия. На тях те се запознават с характера на противниковите отбранителни съоръжения и с метода за преодоляване на телени мрежи, вълчи ями и фортове.

Балонът, който купува през 1906 г. също е използван най-рационално, като средство за въздушно наблюдение на противника. Той е отличен фотограф и именно негова е идеята 1-во аеропланно отделение да извърши заснемане от въздуха на турските укрепления.

В заповед № 71 от 11 февруари 1913 г. разкрива отношението си към свързочната служба: ”Телефонната и телеграфната връзка са едни от най-важните нерви на днешния бой, особено сега, когато се касае за даване на бързи сведения и правене на бързи разпореждания. За жалост това не е осъзнато от всички началници. Очевидно за тяхната бавност не е виновно телефонното електричество, а пипкавостта и невежеството на ония което не могат да си служат с него”.

Той разпорежда да се сформират групи от бомбиери и телорезачи и работни команди, които да се окомплектоват с всичко необходимо. По същество тези групи са зародишът на съвременните щурмови групи и отряди за разминиране.

Генерал майор Вазов обръща сериозно внимание на взаимодействието при щурма на крепостта между артилерията, пехотата и пионерните подразделения. Той изисква всеки боец от поверените му войски да знае сигналите за искане на артилерийски огън, за обезпечаване предния край на собствените войски и за пренасяне на огъня в дълбочина.

Той лично определя новите огневи позиции на поверената му обсадна тежка артилерия и разпорежда тя да се подготви за водене на артилерийски огън нощем. Уточнено е, че управлението на боя ще се извършва от специално устроени командни пунктове, изнесени пред бойния строй на пехотните части, или чрез балона на връх Сингу тепе. Така се получава по-добра координация между артилерията и пехотата. Той заповядва да се проведат мероприятия за повдигане бойния дух на воините и за противодействие на вражеската деморализаторска пропаганда.

В нощта преди решителната атака на крепостта пише заповед № 87 от 12 март 1913г., която завършва с думите: ”Трябва да се помни, че тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир. Назад – безславие и смърт!”

Такава щателна подготовка, каквато извършва началникът на Източния сектор на 2-ра армия преди атаката на Одринската крепост са извършвали много малко командващи в света. И тази подготовка не само гарантира успеха при щурма, но и доразвива военното изкуство.

Крепостта устояла преди това 9 пъти в различни войни на щурм, сега е превзета за два дни с атака на нож, което няма аналог н света. След като узнават за овладяването на Одрин, жителите на каспийската крепост Кушка, изградена от него, му изпращат поздравителна телеграма, в която пишат, че в негова чест са кръстили една от улиците на града Този жест го трогнал до сълзи.

В края на месец юни 1913г. генерал Вазов е назначен за министър на войната. Неговото 55 дневно министерстване съвпада с едни от най-трагичните моменти в новата българска история – Междусъюзническата война, след която България е принудена да изпие до дъно горчивата чаша на Първата си национална катастрофа.

След войната преминава в запаса. Заедно с брат си, народният поет Иван Вазов и бившият командващ на 2-ра армия, генерал Никола Иванов застава начело на делегация от изтъкнати български военноначалници и общественици, които отправят апел към цар Фердинанд да не присъединява страната ни към Централните сили през Първата световна война.

По този повод той пише: ”Ако България тръгне в съюз с Турция срещу своите освободители , извоювали свободата ни с кръвта и страданията на 200 хиляди руски синове и забрави униженията на петвековното робства, ще стане нечуван световен скандал и национален позор. Не по-малко парадоксален ще е съюзът ни с Германия и Австро-Унгария – страните на Бисмарк и граф Андраши, които унищожиха Сан Стефанска България на Берлинския конгрес и разпокъсаха измъченото ни Отечество на три части, раздавайки българските земи на техните приятели!”

Въпреки това никой не чува прозорливите думи на старият генерал. Като член на Съюза на запасните офицери прави всичко необходимо да не се забравят имената на падналите герои на бойното поле.

Изпълненият с постоянно напрежение живот оказва своето въздействие върху иначе железният му организъм. На 13 август 1934 г., в 7,00 часа сутринта, генерал-лейтенант Георги Вазов със сетни усилия се мъчи да стане от леглото.

ПРАВ! ПРАВ! – пошепват едва-едва устните му. Той се изправя, но като посечен дъб пада без глас. Седемдесет и четиригодишният генерал умира така, както падат войниците на бойното поле – прав!

Поклон!

Източник: desant.net