Един не особено висок връх в община Първомай от хилядолетия ревниво пази тайните на тракийските владетели, болярите и войводите, обитавали тези земи. Връх Драгойна може да се сравнява с Перперикон като исторически и археологически паметник, тъй като тук също има множество скални изсичания.
През лятото на 2010 г. учените оповестиха, че наблизо е имало тракийски град – най-големият, разкриван досега на територията на Южна Тракия. Селището е било активно от ХVIII до III век пр. н. е.
Тук, на Драгойна, е открита и една от най-големите тракийски крепости в Южна България. Макар върхът да е висок едва 813 м, той се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км – Пловдив на запад, Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Обратно върхът е видим в целия този район.
За първи път възвишението е споменато от бележития български археолог проф. Иван Велков през 50-те години на миналия век. Мястото е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския археологически музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов.
Според резултатите от проучванията, крепостта е функционирала без прекъсване от началото на късната бронзова епоха (ХVІ век пр. Хр.) до края на ранния елинистически период (ІІ век пр. Хр.).
През късната бронзова епоха обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от откритите фрагменти от вносни микенски съдове от ХІV век пр. Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената на север от Родопите.
Местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред едни от водещите центрове в Тракия през този период.
Проучванията сочат, че обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия, сочат проучванията.
Впечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са намерени доказателства за съществуването на култура през Х век, в която мирно са съжителствали българи и ромеи.
В района са открити уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица.
Уникални находки говорят и за наличието на древно тракийско светилище, малко познато за широката публика. То е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м.
В основната си част разсипът е от местни камъни – отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Виждат се и грозните следи от иманярските набези, които са разрушили ценни исторически находки. До есента на 2010 в района са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част от които обаче подлежат на детайлни изследвания.
При една от експедициите акцентът е бил северният склон на връх Малка Драгойна, където е открита малка укрепителна стена. Тя е била видима през средата на миналия век, когато е описана за първи път от проф. Иван Велков. Той споменава, че „от север малкият връх е бил укрепен от масивна крепостна стена, която е запазена в основата си”.
За съжаление с времето тези останки са унищожени. Предположенията на археолозите са, че тази стена е била строена по времето на Александър Македонски (V-IV век преди Христа), когато Тракия се приобщава към света на източносредниземноморската цивилизация. Археоложката Елена Божинова смята, че е много вероятно на това място да е съществувала наблюдателница.
Някои от склоновете на връх Драгойна не са били населени, тъй като, според археолозите, по тях траките са отглеждали лозя. В района на Драгойна са намерени два печата от винените гаранти от остров Тасос. Те датират от края на V и началото на IV век преди Христа. А между двата върха Аида и Драгойна, намиращи се във вдадената към Тракийската низина предпланина Драгойна, дял от Родопите, археолозите са открили 29 скални шарапани – каменни вани, използвани за мачкане на грозде от древните траки. Това определя този район още от древността като значим винарски център.
Сред най-интересните находки на които са се натъкнали археолозите са уредите за писане, наричани стила, които извън одриската столица Севтополис са единствените, намирани до момента на тракийски обект. Сред откритите материали има още фрагменти от местни и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, амфори за зехтин и маслини, глинени зарове, прешлени за вретено, пулове, метални фибули и инструменти, ножове, стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри, показват, че тук е съществувала металургична работилница.
На километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три старинни църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легендата била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.
Хората в Първомайско разказват и друго предание – за Драгойна, владетелка на славянското племе драгувити, която постоянно воювала с византийците. Дворецът й се намирал на днешния връх и в нейна чест, след смъртта й, той бил кръстен на нейно име. Местен патриот написал историята през 30-те години на ХХ век, тя дори била поставена като пиеса в местното читалище.
Районът на Драгойна се свързва и с друго предание – за прочутия Ангел войвода, роден в село Драгойново. Хайдутинът с рождено име Ангел Кариотов в периода 1832-1862 г. ръководел добре организирана чета от около 40 души в Пловдивския и Хасковския край.
Бил е убит от турците, а на неговото име е наречен Ангелов връх в Рила планина. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен по време на османското робство – основаният през 1856 г. Араповски манастир „Св. Неделя“.
Днес в района на връх Драгойна могат да се видят камъни, на които древна ръка е написала паметни бележки: „Тук през 1832 г. Ангел войвода решава да стане хайдутин”. Малко преди селото има паметник в нивата, където се предполага, че хайдутинът е бил роден през 1812 година. Друг камък, на двайсетина минути пеш, разказва, че тук е бил караулният пост на войводата, където изедниците са му плащали налог.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
