„Видрица“ е ръкописна книга на българския революционер и общественик от края на 19 век поп Минчо Кънчев.
Представлява сборник от житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция. Ръкописът, който се състои от повече от 2200 страници, е една от последните български илюстровани ръкописни книги.Съхранява се в Българския исторически архив в Народната библиотека в София.
Думата „видрица“ означава малка каца, ведро.
Книгата представлява ценно пряко свидетелство за епохата на Българското възраждане с историческите данни, които предоставя за хайдутството, за делото на Васил Левски, за Старозагорското въстание и заточенията в Диарбекир. Наред с тях са представени битът, моралът, обичаите и празниците на българите от 19 век.
Първите опити да бъде публикувана част от книгата прави още Христо Ботев, но без успех. Отделни откъси са издадени едва през 1970-те години, а през 1983 година издателство „Български писател“ публикува първата част на книгата в 20000 тираж. Ръкописите са разчетени и обработени от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Тихомир Тихов. Тази първа част обхваща периода от началото на 18 век до 18 май 1878 година. През 1985 година последва ново фототипно издание също в 20000 тираж. През 1995 година, по повод 160-годишнината от рождението на автора, е издадена и втората част на „Видрица“, но в силно съкратен вид, в тираж 4000 броя. Тази втора част обхваща последните години от живота на Кънчев, от май 1878 до юни 1901 година.
Пълното издание на книгата излиза едва в 2006 година.
Източник: voivodi.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
