Веляновата къща в гр. Банско се намира недалеч от централния площад на града и църквата „Света Троица“. Сградата е образец на архитектурния тип укрепена къща от времето на Българското възраждане (ХVІІІ-ХІХв) и е отворена за посещение през 1977 г.
Веляновата къща е построена през XVIII в. и представлява модерна за времето си двуетажна сграда, изградена от камък и дърво, с приземие, което включва изба и две свързани помежду си скривалища. По време на османското владичество много българи са строели укрепени къщи със скривалища, в които се приютявали при внезапни нападения от османските турци. Зидана стълба в преддверието към скривалището го свързва със стая на жилищния етаж, където са разположени гостната, всекидневната, женската стая и работната стая.
Историята на Веляновата къща започва в средата XVIII с историята на двама мъже – Иван Хаджирадонов и Велян Огнев. Първият бил богат търговец на памук, който според една от версиите забогатял неимоверно много и решил да вдигне голяма и просторна къща за своето семейство. За съжаление, скоро след построяването ѝ бизнесът с памук на богатия банскалия започнал да запада и да наложило да продаде къщата на общината.
Друга версия разказва, че по време на едно от своите пътувания по работа, в дома на търговеца влезли разбойници и убили жена му. След трагедията Иван Хаджирадонов никога не се върнал в къщата и след време я дарил на общината в Банско.
Вторият мъж в историята е майстор Велян Огнев. Той не бил родом от Банско, но като майстор от Дебърската художествена школа бил поканен от кмета на града дедо Лазо (Лазар Герман), за да изрисува току-що построената църква „Света Троица”.
Зографът се заел усърдно със задачата си, но казват, че любовта идва ненадейно и напълно неочаквано… Така станало и с Велян и София Бенина (сестрата на Неофит Рилски). Видели се младите, влюбили се и се оженили. От общината пък, за благодарност към изкусната работа на зографа им подарили къщата на Иван Хаджирадонов като част от хонорара за работата на Велян по стенописите на църквата.
Майсторът изографисал къщата отвътре и отвън, превръщайки я в истинско произведение на изкуството.
Особено ценна е стенописната украса на „Синята стая“, гостната и всекидневната, изкусната дърворезба на чардака, геометричните и растителни мотиви по югоизточната фасада.
Източник: luckybansko.bg, opoznai.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.