Турското име на старата ни столица Велики Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол.
Названието може би датира от времето около завладяването на страната ни от османците.
Петър Богдан, католическият архиепископ на България пише през 1640 год. : ‘На юг /от Шумен/ на около пет мини, има един преголям град, който се нарича на турски Ески Стамбул, сиреч Стари Цариград. Той е построен цял от бели квадратни камъни, но сега е разрушен’.
Редно е да се запитаме, какво общо има нашият Велики Преслав с Цариград, че да бъде не само оприличаван, но и наричан като него? Ние, естествено, едва ли някога ще научим със сигурност причината за това. Но пък можем да направим две предположения.
Едната възможност е, че при нашествието на турците, те са възприели наименованието от местните българи. А от гледна точка на тези българи, Велики Преслав би могъл да бъде и Стари Цариград – в сравнение с по-новата им столица – Царевград Търново. Следователно, онова, което са направили османлиите, е, че те са превели на свой език българското название, като при това са го свързали не с Търново, а със седалището на гръцкия, а впоследствие и на турския ‘цар’ – със Стамбул.
Възможно е, обаче и нещо друго. Стамбул ‘или Истанбул, турското име на византийската столица Константинопол, всъщност да не означава нищо. То произлиза от изопачения от турците гръцки ‘ис тин полин’, което ще рече ‘в града’. През Средновековието, когато анадолците слушали постоянно от гърците това ‘ис тин полин’, те сметнали, че именно то е името на града. И започнали да го наричат Стамбул.
Но къде е тук връзката между българския Велики Преслав и Султанския Стамбул? Първата връзка е, че и двата града били столици. Другата е, че до превземането му от азиатците, Велики Преслав все още е бил един от най-великолепните градове на Балканите. Дотолкова голям и великолепен, че явно е напомнял с нещо на Константинопол, най-грандиозната метрополия в средновековния свят. Заради това и турците го нарекли Ески Стамбул.
Неслучайно, починалият през 1658 година османски географ Хаджи Калфа пише, че по негово време развалините на Преслав били заобиколени с крепостна стена ‘от времето на гяурите, която обхващала по-голямо пространство от султанската столица Стамбул.
Ние не разполагаме с описание на Велики Преслав от края на 14-ти век, когато е превзет от турците. Затова ще припомним описанието на града, направено в края на 10-ти и началото на 11-ти век от старобългарския писател Йоан Екзарх:
„Ако някой селянин, бедняк или чужденец, като пристигне отдалеч към крепостните стени на княжеския двор и като ги види, изпитва удивление и като пристъпи към портите, той се чуди и разпитва. А като влезе вътре, вижда от двете си стани сгради, украсени с камък и дърво и изписани.
И като влезе по-нататък в двореца и види високите палати и църквите, премного украсени с камък, дърво и краски, а отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато, не знае на какво да ги оприличи, защото в своята земя не е виждал друго освен бедни сламени хижи – та им се чуди там, като да си е загубил ума.
А ако му се случи да види княза, седнал облечен в обсипана в бисер далматика, носещ на шията си огърлица от монети, а на ръцете си гривни, препасан с кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седнали болярите със златни огърлици, пояси и гривни и, ако някой го попита, когато се завърне в своята земя, какво е видял там, той ще каже, че не знае как да го разкаже. Само със своите очи вие бихте могли да се чудите, както подобава, на тази красота”.
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
