Василий Верешчагин е виден руски художник-баталист от 60-те години на XIX век до началото на ХХ век. Той е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.) и е нарисувал цяла серия от картини, свързани с нея.
Бъдещият майстор на четката е роден на 14 октомври 1842 г. в руския град Череповец, Новгородска губерния. През 1853 г. той постъпва в Морския кадетски корпус, като след завършването му напуска военната служба.
В периода 1860-1863 г. Верешчагин следва живопис в Петербургската художествена академия, а след това за около година продължава обучението си в тази насока в Париж. Същевременно пътешества из Кавказ, Средна Азия, Европа и Индия, откъдето натрупва значителни впечатления, отразени по-късно в творчеството му.
Художествените си творби той създава върху основата на ескизи от действителността, като обикновенно ги обединява в цикли. По известни от тях са: „Отечествената война 1912 година“, „Индийска серия“, „Туркестанска серия 1871-1874 година“ и др.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) видният художник се записва като доброволец в руската армия. Първоначално участва в боевете за овладяването на река Дунав, като е ранен при атаката на миноносеца „Щега“. След това се сражава при Плевен и преминава Стара планина през зимата на 1877-1878 г. със Западния руски отряд, командван от генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
От стотиците скици и портативни рисунки на руски и български войници и офицери, направени през време на войната, създава в Париж в периода 1878-1879 г. т.нар. „Българска серия“, съдържаща около 25 картини. Впоследствие те са показани на редица изложби в големите европейски столици.
Той е автор и на спомени и пътеписи от България, озаглавени „Воспоминания о Руско-турецкой войне 1877-1878 г. художника В.В. Верешчагина“ и отпечатани през 1902 г.
През 1904 г. Верешчагин участва в Руско-японската война, рисувайки от натура случващото се на фронта. Загива в сражение при потъването на руския броненосец „Петропавловск“ на 31 март 1904 г.
Василий Верешчагин е автор на по-вече от 800 картини, съхраняващи се днес в най-големите световни музеи. Приживе той скъсва с академичната традиция в баталната живопис, а през 1874 г. отказва присъденото му звание професор по живопис.
Решителен привърженик е на реализма в изкуството, като е един от най-видните творци на изобразителното изкуство от края на XIX и началото на ХХ век.
Цялото му творчество е насочено срещу войната, заради което в края на живота си е наричан „апостол на мира“. Намира възторжен прием сред демократичната общественост, както в Русия, така и в Европа.
Творчеството на Верешчагин е с особенна документална стойност за България, тъй като той рисува цяла серия от картини, свързани с освобождението ни от османско владичество. По известни от тях са: „Шипка-Шейново“, „В окопите на Шипка“ („На Шипка всичко е спокойно“), „Панихида“, „Мародери“, „Превързочен пункт край Плевен“, „Пред атака“, „В атака“, „След атака“ и др.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
