Българските фолклористи са важни личности, допринесли за съхранението на българския фолклор. Може би нямаше да знаем почти нищо за нашия фолклор ако не бяха те.
Фолклористите са много важни лица, без чието творчество нямаше да знаем колко богат и разнообразен е българският фолклор. За съпоставка България има над 100 000 народни песни, докато Франция около 8000. Нашият фолклор е мястото, от където Българинът е черпил силата си и все още може да я черпи.
Затова трябва да отдадем почит и благодарност (колкото и да е трудно на Българинът да е Благодарен) на нашите Фолклорни будители по-долу. И разбира се да се вслушаме в нуждите на нашата душа, тази душа, която трепва от звука на кавал или гайда, ‘Излел е Дельо Хайдутин’ или ‘Македонско девойче’.
Нека да разберем малко повече за някои от българските фолклористи.
Братя Миладинови
Димитър Миладинов (1810-1862) е известен учител- патриот, борец срещу гръцката мегали идея, целяща духовно асимилиране на българския народ, радател за въвеждане на българския език в училищата и църковното песнопеене. Преследван и клеветен от фанариотите пред официалната турска власт, обвинен, че е бунтовник и руски агент, много пъти затварян, той е отведен в Цариград, където намира смъртта си в тъмницата.
Костадин Миладинов (1830-1862) е малкият брат, израсъл под грижите на Димитър. Той е образован и творчески настроен, студирал в Атинския, а после в Московския университети. В Москва попада в кръга на българската творческа дружина „ Братски студ”, където са Л. Каравелов, В. Попович и др. Вероятно там подготвя събраните заедно с брат му народни песни за сборник, първоначално изписан с гръцка ортография. По съвета на епископ Йосим Щросмайер той преписва сборника на български език, редактира го и го издава през 1861г. Научавайки за арестуването на брат си, К. Миладинов изоставя радостта си от свършената работа и тръгва за Цариград да търси помощ от австрийски, руски и др. дипломати за освобождаването му, но припознат от властите, и той е арестуван и попада в същия затвор, където умира няколко дни преди брат си (1862г.) .
Голямото дело в живота на двамата братя е сборникът с народни песни, който излиза в Загреб през 1861 г. Песните включени в сборника „Български народни песни“ са около 700: самовилски, църковни, юначни, овчарски, смешни, любовни, лазарски, жетварски и др.
Стоян Джуджев
Проф. д-р Стоян Джуджев е роден на 6 декември 1902 г. в Пазарджик. Първоначалното си образование получава в Панагюрище. През 1924 г. завършва Държавната музикална академия в София при Добри Христов, Стоян Брашованов и Димитър Радев. След това специализира в Париж. През 1931 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. От 1931 г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от 1937 г. е доцент, а през 1941 е избран за професор по музикална етнография и българска народна музика. Негови творби са: Българска народна хореография“ (1945), „Теория на българската народна музика“ т. I-IV (1954-1961), „Музикографски есета и студии“ (1977).
Носител е на международната Хердерова награда, както и на наградата на Българската академия на науките. Последовател е на идеите на Учителя Петър Дънов.
Николай Кауфман
Николай Янков Кауфман е изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор, удостояван със значими научни титли , както и изтъкнат български етномузиколог с международна известност. Роден в Русе в работническо семейство на 23 септември 1925 г. Завършва Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория (1952). Акад. Николай Кауфман има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор.
Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 30 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на книги, сборници и множество студии и статии.
Според него националните събори (напр. Националния събор в Копривщица), са от голямо значение за изследователите не само защото се представя музикален фолклор с различна фолклорнодиалектна характеристика, но и защото се създават връзки с информатори, които могат да се използват за записване и събиране на безценни музикални образци. Авторът заявява позицията си, че сценичното претворяване на фолклора, т.е. “изваждането” от естествения му контекст и функционирането му като художествен продукт, представян на сцена, е възможна форма на съществуване на традицията в съвременността.
Автори: Диляна Стоянова и Деян Станчев
Източник: bulgarianassociation.co.uk
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
