Тракийската, късноантична и средновековна българска крепост Орлово гнездо се намира на едноименния връх, на 0.1 km югоизточно по права линия от паметника „Шипка“. Изградена е на скална площадка, с отвесни скални склонове на запад, юг и север, а от изток- много стръмни. Най- достъпна е от север. Крепостта през тракийско време е служила за защита и наблюдение на пътя, минаващ през Шипченския проход. През Руско- турската война е използвана за защита от османските орди от Българското опълчение.
Преди да започне да хвърля човешки трупове, българското опълчение е хвърляло камъни, които са изграждали крепостните стени. Затова и в момента на мястото няма останал камък върху камък от крепостта. Опълчението е нямало лостове, за да кърти камъни, а по време на битка е било и доста неудобно да се извърши въпросната манипулация. От което следва, че камъните са били на въпросното място, когато е била проведена битката. Пред отвесния скален венец от север, откъдето е най- лесен достъпът, се забелязват останки от изкуствен ров върху тясната седловина. Има информация, че през късната античност и средновековието, обекта е служил за наблюдение и охрана на пътя, минаващ през прохода.
През 1893 г. руският художник Алексей Попов рисува популярната днес картина „Защитата на Орлово гнездо“, която увековечава Орлово гнездо и подвига на българските опълченци. Тя има размери 204 х 146 см. Съхранява се във Военноисторическия музей в Санкт Петербург, Русия. НМ „Шипка-Бузлуджа“ притежава копие на картината.
Източник: nationalgeographic.bg, bulgariancastles.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
