Братя Жостови – пълководци родолюбци

През втората половина на 19 век в семейството на родолюбивия учител, а след това свещеник Антон Жостов от село Гайтаниново, Неврокопско, се раждат 6 деца – трима братя и три сестри.

Братя Жостови завършват прочутата по онова време Българска мъжка гимназия в Солун, а след това и Военното училище в София.

Най-големият от тях Константин Жостов участва в Сръбско-българската война от 1885 г. като доброволец в ученическия легион. След завършване на Военното училище през 1887 г. и висшия артилерийски курс във Виена през 1897 г. добива право да служи в Генералния щаб на армията. През 1902 г. е произведен в чин майор. През 1905 г. е военен аташе във Виена, а през 1906 г. е повишен в чин подполковник. От 1907 г. е военен аташе в Санкт Петербург и Париж. След завръщането си служи в свитата на цар Фердинанд, а от 1909 г. е началник щаб на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия и след това командир на 3-ти артилерийски полк.

През Балканските войни участва в боевете при Люлебургаз и Чаталджа като началник щаб на 3-та армия и началник щаб на съединените по-късно 1-ва и 3-та армия. При подписването на Лондонския договор е военен съветник в българската делегация (1913 г.). Преди започването на Първата световна война е командир на 1-ва бригада от 7-ма Рилска дивизия, а след това и неин началник. През 1915 г. е генерал-майор и началник щаб на действащата армия преди включването на България във войната. Участва във важни военни срещи и в планирането и ръководството на бойните действия и победите на българската армия в Сърбия и Македония през 1915-1916 г.

Ген. Жостов бил любимец на цар Фердинанд, който дори възнамерявал да го направи военен министър. В един момент обаче между тях възникнал конфликт. Царят му наредил да се изпратят храни и облекло на германската армия, но генералът му се противопоставил: „Докато българските войници са гладни и боси, аз няма да позволя нито един вагон с храна и провизии да се изпрати за германските войски.”

Ген. Константин Жостов починал на работното си място в щаба на армията в Кюстендил на 30.VІІІ.1916 г. За големите си заслуги е награден с ордени и медали, но най-голямата награда е, че подчинените му го наричали „народен човек’’.

Вторият брат Димитър Жостов през 1895 г. става член на образувания Върховен Македонски комитет и участва като войвода на един от отрядите на организацията в т.нар. Четническа акция в Македония през лятото на същата година.

Димитър Жостов е единственият неврокопчанин, който в края на август 1895 г. участва в първия, организиран от Алеко Константинов, масов туристически поход от центъра на София до Черни връх на Витоша. През 1897 г. завършва право в Софийското висше училище и става военен прокурор.

Участва в Балканската война като офицер, а през Първата световна война е началник на военния съд към Втора армия. След войните излиза в запаса. Депутат е в ХХІІ Обикновено народно събрание от македонската парламентарна група. Ген. Д. Жостов е един от учредителите на Македонския научен институт през 1923 г. Автор е и на два сборника с фейлетони – „Негово величество невежеството’’ (1923 г.) и „Негово превъзходителство социалното безгрижие’’(1929 г.).

Умира на 21.ХІІ.1935 г. в София.

Най-малкият брат Спас Жостов като поручик от Генералния щаб на армията е назначен през 1905 г. за първи военен аташе на Княжество България в германската столица Берлин. По време на Първата световна война е представител на Българската армия в главната квартира на Германската армия.

Полк. Спас Жостов загива при атентата на 16.ІV.1925 г.в църквата „Св. Неделя’’ в София.

Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!