Още една връзка имат дряновци с четата на Христо Ботев.
Знамето и било ушито от дряновеца Тодор Чунчулов, един от най-активните членове на революционния комитет в Русе, голям приятел на семейството на баба Тонка Обретенова.
Роден в Дряново през 1850 год. по занятие той бил сърмаджия. Установил се на работа в Русе и покрай читалището бил въвлечен в революционната организация. Отдал се изцяло на революционна дейност, Чунчулов станал член на местния революционен комитет и постоянен негов куриер с различни псевдоними: „Легиона“, „Тодорина“, „Магарето“ и др. Като куриер той сновял непрекъснато от 1870 до 1876 год. между революционните комитети в Русе, Гюргево, Търново, Дряново, Горна Оряховица, Шумен и други селища.
Чунчулов бил един от куриерите, през когото минало известното писмо на Любен Каравелов от 2.XI.1872 год., с което Каравелов приканвал Левски да вдигне народа на въстание. Писмото било дадено на Георги Икономов. От Гюргево го взема комитетската куриерка Тодорка Миразчиева с псевдоним „Дългата коса“. На русенското пристанище я чакал Тодор Чунчулов, комуто било възложено да се намира всякога на пристанището, когато параходчето пристига от Гюргево. Чунчулов успял да приеме писмото и го предал на Никола Обретенов, а след това сестра му Петрана го занесла в Търново на Ив. х. Димитров. От Търново го взел отец Матей Преображенски и успял да намери Левски в Стара Загора и му го предал лично.
За дейността на Тодор Чунчулов като революционер в Русе говори на няколко места в спомените си и Никола Обретенов. Много от запазените писма на последния от оная епоха разкриват в значителна степен онова, което е вършил дряновският сърмаджия. В тия писма има редица поръчения за него и се повдигат многобройни въпроси, свързани с дейността на революционната организация. Няколко писма на Обретенов до Чунчулов се отнасят и по въпроса за знамето.
В друго писмо се съобщава на Чунчулов за Георги Измирлиев Македончето, който трябвало да се препрати в Търновски окръг. Както е известно, като апостол на Търновския революционен окръг, после Измирлиев ходил няколко пъти в Дряново, за да помага на местната революционна организация.
По всичко изглежда, че при идването си в Дряново Георги Измирлиев е имал препоръката и на Чунчулов и е знаел кого да търси и на кого може да се опре в Дряново при подготовката на въстанието. В едно писмо пък на Тома Карджиев от Гюргево се съобщава на Чунчулов за прехвърлянето от Румъния на пушки, револвери и патрони, с поръчение част от тях да се предадат на революционния комитет в Дряново.
Изобщо Тодор Чунчулов бил един от най-дейните революционери в Русе, като разходвал много и от собствените си средства за народните работи. Освен него, в Русе се проявили като революционери и други дряновци, напр. Стоян Пенев Мушанов, чиновник в железницата и също член на русенския местен комитет. Мушанов помогнал на Никола Обретенов да избяга в Румъния след Старозагорското въстание през м. септември 1875 год. Работник в железницата и участник в русенската революционна организация бил и Кирил Дряновски. Но революционната дейност на Тодор Чунчулов е най-подчертана и дългогодишна. Знамето, за което питал в няколко свои писма Никола Обретенов, било ушито в дома на баба Тонка от сестра му Петрана и Тодор Чунчулов. То било приготвено още през 1875 год. за Червеноводската чета, но после изпратено на Обретенов, който го предал на Ботев. Знамето било величествено, приготвено от зелен копринен плат, със сърмени реси и пискюли, с разярен лъв в средата. На другата му страна се четели думите: „Свобода или смърт“. Цялата работа по везането на знамето със сърма било дело на Тодор Чунчулов.
След Априлското въстание, Тодор Чунчулов се укрил. Въпреки големия си революционен актив, след Освобождението той не заел никаква по-видна служба, а станал скромен служащ в митницата в гр. Варна. Починал през 1896 г. едва 46-годишен. На молбата на жена му за пенсия на семейството поради революционните му заслуги правителството отговорило отрицателно.
Източник: дряново-да-бъде.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.