Ботьо Петков е роден през 1815г. Мнозина от съвременниците ни знаят за него единствено това, че е баща на гениалния поет и революционер Христо Ботев.
Всъщност той е един от най-изтъкнатите български възрожденски педагози, просветители и борци за църковна, национална и социална свобода.
Роден е в Карлово. Първоначално учи в родния си град при Райно Попович, а сетне продължава образованието си в Пловдивското гръцко училище. В 1839 г. вече е даскал в Калофер. През 1840 г. заминава за Русия където постъпва в Одеската семинария. В 1844 г. се връща в България и отново се главява като учител в Калофер.
Със солидно си образование и познания, владеещ няколко езика, Ботьо Петков се нарежда между най-популярните за времето си възрожденски просветители. В битността си на даскал той въвежда в учебния процес редица прогресивни нововъведения – разделя учениците на класове, преподава история, география, новобългарска граматика (по граматиката на Иван Богоров).
Горещ привърженик на руската литература и култура, той снабдява училищната и читалищна библиотека с ценни руски книги.
В 1846 г. Ботьо Петков се жени за Иванка Стойкова Дрянкова от известен калоферски род, с която имат девет деца. Техният първороден син е именно Христо Ботев.
Независим и горд по характер, Ботьо Петков влиза в конфликт както с местните турски власти, така и с калоферските чорбаджии гъркомани. Принуден да напусне Калофер, той постъпва като учител в карловското училище през 1854 г. Завръща се в Калофер в 1859 г., където учителства до края на живота си.
Изтъкнат педагог-новатор, оратор и общественик, Ботьо Петков оставя малко по обем но значимо книжовно наследство. Още в Одеса той превежда книгата „Нещо за безграмотните человеци”, издадена в Смирна през 1843 г. и претърпяла няколко издания.
Един от най-значителните му книжовни трудове, упражнил голямо влияние върху българската интелигенция, е преводът му „Критически издиряния за историята българска от Ю. И. Венелина”, издадена в Земун в 1853 г. Издава във Виена и „Кратка всеобща география” – 1868 г.
Вещ филолог, Ботьо Петков взема отношение по много езикови въпроси, написва българска граматика, чийто ръкопис не е достигнал до нас, ратува за едно „всеобщо българско правописание”. Активно сътрудничи със статии и дописки на „Цариградски вестник”. Обнародва свои дописки и във вестниците „Дунавски лебед” и „Съветник”.
Тежкият живот, мизерията и постоянните гонения подкопават здравето на този достоен българин – болен, притиснат от нищетата, загубил за три години четири от децата си, Ботьо Петков умира от туберкулоза на 16.VIII.1869 г. в Карлово.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
