През 1829 година френският пътешественик Сейже вижда останки от селище, за които предполага, че са на античния и средновековен град Анхиало.
Оказва се прав – до същото заключение по-късно стигат пионерите на археологическите изследвания у нас Константин Иречек и братята Шкорпил. Наследник на някогашния Анхиало е град Поморие. Първите археологически проучвания на Анхиало започват през 1966 година и продължават със сериозни темпове пет години. По-късно се правят спасителни изследвания във връзка със съвременното строителство.
Макар и в малък мащаб, те също допринасят за разкриването на неговата история. От 2007 г., по инициатива на общината в Поморие, отново е даден старт на мащабни разкопки, продължили четири сезона. Техен ръководител е ст.н.с. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН. Както отбелязва той, смята се, че първото селище е възникнало в V век преди новата ера.
“Според писмените извори Анхиало се ражда като дъщерно поселение на вече съществуващата по това време гръцка колония Аполония, днес град Созопол – посочва д-р Торбатов. – Мястото за новата колония, която е имала търговски характер, е много добре подбрано, тъй като Аполония се намира точно на южния бряг на сегашния Бургаски залив, а Анхиало пък е основан на северния му бряг. Така гръцките заселници са можели да контролират търговския трафик в големия морски залив.”
Истински разцвет обаче Анхиало преживява след завладяването на Западното Черноморие от римляните. Тук те, с личната протекция на император Траян /98-117 г./ изграждат нов град. Целта е той да стане център на романизацията в този район – като противовес на старите гръцки колонии по крайбрежието. Постепенно Анхиало се превръща в един от най-големите римски градове в днешните български земи, сравним с Филипополис /Пловдив/ и Марцианопол /днес Девня/. Укрепената му площ е около 60 хектара.
При разкопките от 1966 до 1970 г. е разкрит участък, за който се предполага, че е бил централният градски площад. При подновяването на системните проучвания през 2007 г. археолозите нямат възможност да избират мястото за разкопки. Защото след връщането на земите в хода на демократичните промени територията на този обект с национално значение се оказва разпределена между стотици собственици. Екипът обаче има шанс да работи. Собствениците на един от парцелите го предоставят на общината за археологически разкопки. Така за изминалите четири сезона от 2007 до 2010 г. са проучени около 500 кв. метра. Изследвани са всички културни пластове – на дълбочина до около 3 метра и половина. Те обхващат времето от началото на II век до втората половина на XIII век. Разкрити са части от уличната система на Анхиало. Възможно е една от улиците, в посока север-юг, да е сред основните градски артерии. И нещо любопитно – заради нестабилния пясъчен терен, уличният градеж значително се отличава от идентичните римски конструкции другаде.
“Приложени са такива строителни прийоми, които се срещат едва на две-три места по света в пределите на Римската империя – пояснява Сергей Торбатов. – Затова уверено твърдя, че Анхиало няма аналог в българските земи, що се отнася до римското градоустройство. Тъй като улиците са били застилани с тежки плочи, дълги до два метра, широки до 70 сантиметра и с дебелина около 20-30 см., предварително е била изградена система от успоредни зидове, дълбоко вкопани в почвата.
Именно върху тези носещи зидове някогашните строители са полагали огромните плочи. Освен това, за разлика от другите римски обекти по българските земи, където плочите са наредени перпендикулярно на бордюрите, в Анхиало те са разположени косо. Това е направено за по-голямо удобство при движенето на транспортни средства, защото по този начин се намалява друсането. Подобна система има единствено на два-три други известни досега римски обекта в Северна Африка.”
През 2008 и 2009 г. археолозите имат възможност да проучват част от изключително интересна сграда – най-вероятно храм. В нея е намерен олтар с изображенията на древноегипетската богиня Изида и бог Сарапис, покровител на Александрия. Впрочем, по нашите земи има и други паметници, свързани с култа към тях. През изминалите две години пък е изследван внушителен по размери архитектурен комплекс в Анхиало, който може би е заемал цял градски квартал.
“Най-вероятно става дума за частно жилище, но на изключително състоятелен анхиалски гражданин. Изграден е в самото начало на II век, тоест още с основаването на римския град, и търпи поне 5 цялостни реконструкции за времето на своето съществуване – до края на VI – началото на VII век. Интересно е да се отбележи, че миналата година след приключването на разкопките мой колега, който се занимава с римската архитектурна декорация, изследва детайлите от вътрешната облицовка на тази сграда, която е била изключително богата. Той установи 11 вида мрамор, вложен в нея. Осем от тях са вносни, от района на Мраморно море и Западна Мала Азия. Но ние тепърва ще доизясняваме тези въпроси, тъй като досега е проучена много малка част от този комплекс – само шест помещения.”
Д-р Здравко Димитров е археологът, който изследва мраморната украса на сградата. Той е категоричен, че тя е най-богато декорираното здание от римския период в българските земи, отбелязва Сергей Торбатов. Екипът открива и глава от римска императорска статуя. Учените предполагат, че става дума за скулптура на император Aдриaн/117-138 г./ През 2009 г. започват разкопки и в един от следновековните некрополи на града. Досега в него са проучени 127 гроба. Изследването на предметите, открити в тях, ще допълни познанията за миналото на Анхиало.
Източник: bnr.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
