Останките на големия античен град Одесос се намират под улиците и сградите на съвременна Варна.
През VI в.пр.Хр. изселници от гръцката колония Милет, в Мала Азия, се установили на територията на тракийското племе кробизи и въздигнали свой град. При разкопките са открити мраморни украси от най-ранната сградата в Одесос – храма на Аполон, който бил върховно божество на града.
Към края на 4 в.пр.Хр. Одесос бил включен в границите на империята на Александър Македонски, но през III в.пр.Хр. неговите жители успели да извоюват своята независимост.
Благодарение на преуспяващата търговия гражданите на Одесос живеели богато. За това свидетелстават намерените красиви и скъпи чуждоземни редмети, както и статери (златни монети) и сребърни монети, сечени в Одесоската монетарница.
След I в., когато Одесос е завлядян от римляните, той станал един от най-значителните черноморски градове, с процъфтяваща култура и изкуство. От римския период са останали руините на огромни терми, които и днес могат да се видят близо до градския център на Варна.
Градът запазил значението си и през първите столетия от разцвета на Византийската империя – от IV до VI в., когато се превърнал в голям християнски център – седалище на епископ.
В началото на 7 в. тук нахлули авари и славяни и опустошили Одесос напълно. Кра неговите руини през VIII – IX в. възникнало малко българско селище, от което в XI век израстнала средновеовната Варна. Нейното име идва от маловодната река Варна.
Според древногръцките автори тракийското племе кробизи живеело в района между река Янтра, Стара планина и Черно море.
Тази територия обитавали и гетите, затова може да се предполага, че кробизите са гетски род, който се отделил към 6 в.пр.Хр. и се концентрирал към приморската зона. Най-могъщият цар на кробизите бил Инсант, “ който надминават по разкош всички останали тракийски владетели“.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.