В своята история гр. Дупница има своята Райна Княгиня. Това е Анна Малашевска. Тя е родена на 12 май 1884 г. в гр. Дупница, в семейството на Никола и Елена Малашевски.
Никола Малашевски е роден в гр. Берово, Македония, и е племенник на поп Димитър Беровски – Рибнишкия поп. Под влиянието на дупнишкия учител в Берово – Димигьр Бисеров, той се преселва в гр. Дупница, където активно се включва като член на ВМОРО в борбата на македонския народ срещу турските поробители. Влиза във връзка с ръководители от тази организация, като Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев и др. Те стават чести гости в неговия дом в гр. Дупница. Лично Гоце Делчев го натоварва с функциите на пунктов началник на ВМОРО в Дупница.
Закърмена с революционният дух, който кипи в родния й дом, а това е времето на подготовката и организиране на Илинденско-Преображенското въстание, тя, красивата дупнишка девойка, се включва в подготовката на това въстание.
След завършване на основното си образование в Дупница по препоръка на Гоце Делчев Анна продължава образованието си в Педагогическия колеж на Девическата гимназия в Солун.
След като завършва гимназията през 1902 г. веднага е назначената учебната година 1902-1903 г. за учителка в Кукуш. Тук тя активно се включва в подготовката на въстанието. Знамето на околийската чета с околийски войвода Кръстьо Асенов от Сливен, братов син на Хаджи Димитър, е проектирано от Мицо Измирлиев – бащата на Христо Смирненски, а Анна и колежката й Райна Измирлиева го ушиват и извайват върху него патриотичните символи, зовящи към „Смърт или свобода“.
От околийския войвода Кръстю Асенов Анна е определена за знаменосец и веднага след освещаване на знамето в черквата в с. Корнишор, Кукушко, знамето й е връчено.
В близостта на Анна и Асенов около подготовката на патриотичното дело между тях пламва искрата на любовта. След освещаване на знамето в черквата в с. Корнишор, Кукушко, двамата се венчават. Още в първата брачна нощ обаче войводата е застрелян от четник от четата. Причината остава неизвестна. Той се опитал да убие и Анна, но оръжието му засича и тя остава жива, за да се изгуби в пламъците на въстанието в продължение на една година. Близките й, мислейки, че е загинала, издават некролог, екземпляр от който има в Историческия музей в Дупница.
Но тя се връща при близките си в Дупница и през 1905 г. е назначена за учителка в местното училище „Отец Паисий“, където учителства до 1934 г.
Умира през 1941 г. Родният й дом е разрушен по времето на социализма при строителството на спортната палата и младежкия дом. На мястото, където е бил, има паметна плоча. В Дупница има улица на нейно име. Тя е обезсмъртена и от писателя Антон Страшимиров в романа му „Роби“ като прототип на героинята му Ана Беровска.
Автор: Атанас ДИМИТРОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.