Стъпката на Богородица е християнизирано древно мегалитно светилище намиращо се в центъра на местност Минерални бани, (Област Стара Загора), в непосредствена близост до първия минерален извор в курортното селище
През лятото на 2013 година, екип с научен ръководител доц. Красимир Лещаков провежда археологически разкопки на обекта. Резултатите от разкопките показват използване на хълма и по-специално на скалния масив със сигурност през римската епоха. Отделни фрагменти обаче свидетелстват, че мястото е било посещавано и преди това – през ранната Желязна епоха, а вероятно и през късната Бронзова епоха. За времето и функцията на т.нар „стъпка“ не може да се каже много. Времето на изсичане е трудно за определяне.
Доц. Лещаков предполага, че то е било използвано поне от римската епоха насетне. Липсват категорични доводи, че е част от сепулкрален монумент. По-вероятно е басейнът да е бил тясно свързан с минералната вода и е много вероятно това използване да е било ритуално. В хода на разкопките през 2014 и 2015 година в заключение доц. Лещаков, изказва предположението, с достатъчно основание, че хълмът, разположен непосредствено до минералните извори, е бил използван интензивно от началото на I хил. пр. Хр.
Според него има и основания да се допусне и по-ранна дата, но те на този етап от археологическото проучване са недостатъчни. Линията на приемственост може да се проследи до края на късната Античност, когато тук са издигнати няколко масивни постройки. Датировката на скалния „басейн“ е най-общо в рамките на този хронологически отрязък и не е възможно да се прецизира.
„Стъпката“ е споменавана и от българския археолог Димитър Цончев през 1936 година, когато при каптирането на минералните извори в селището са разкрити останките от старите римски терми. Цончев определя обекта като „каменен саркофаг от римско време, като от Марково тепе в Пловдив“. Години по-късно Димчо Аладжов отделя внимание на стъпката в теренните си обходи и я определя като „скална гробница, с която в миналото са свързвани различни суеверия“
Краеведката Яна Манолова посвещава отделна глава на Богородичната стъпка в изследването си „Древни хора по чуки и градища в североизточните Родопи“ и въз основа на информацията събрана от местното население и дългогодишните ѝ наблюдения и теренни проучвания на територията на Община Минерални бани изказва мнението, че „стъпката“ датира от времето, в което са изградени шарапаните и другите култови обекти по рида Мечковец, за които има информация, че са значително древни.
Според местната легенда стъпката е била направена от Богородица, която стъпила тук с единия си крак, а с другия чак при манастира „Света Петка“ край Асеновград. Местните хора свързват стъпката с лечебна сила и посещават мястото, за да измолят цяр за болките си. Някои оставят тук парцалче от дрехите си или конец, за да „остане лошото тука“. Съществува и поверието, че части от скалата могат да лекуват и хората понякога взимат малки камъчета, като вярват, че те имат силата да излекуват някой болен
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.