Страшилището за турците в Хасковско

Славният Ангел войвода е първият, който развива идеите да се създават чети и дружини, които да подготвят всеобщо въстание срещу турците. Тези негови мисли по-късно се възприемат и доразвиват от Раковски, а след това от Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски.

Ангел Найденов е роден през 1812 г. в с. Новаково, Пловдивско. На 6-годишна възраст става овчарче. На няколко пъти турците крадат стоката му и в негово присъствие си правят чевермета. Малкият Ангелчо не може да им се противопостави, но у него се трупа обида и жажда за мъст.

Когато е на 18 г., турците насилват сестра му и това прелива чашата на търпението му. Той предава стадото на двамата си по-малки братя, снабдява се с пушка, два пистолета и сабя и хваща гората. Там, в една непристъпна местност си прави землянка, в която изчаква удобния момент да отмъсти за поруганата чест на сестра си. Знаейки кои са насилниците, Ангел непрестанно ги следи и в продължение на една година ги убива до един, като излага мъртвите им тела на селския мегдан. Понеже е неграмотен, поръчва на попа да напише бележка: „Такава участ очаква всеки, който посегне на честта на българска жена“, която закача върху тях, а с кръвта на убитите изписва върху гърдите и челата им кръст.

Изпълнявайки обета си да отмъсти за поруганата чест на сестра си, Ангел решава да прехвърли Родопите и отново да захване овчарлъка в Егейска Тракия. По пътя си замръква в село Силанкьой, където се подслонява в една българска къща. Домакинът споделя с него, че турците са насилили жена му, следствие на което тя се поболяла и се споминала. Тогава бившият овчар разбира, че неговият случай не е единствен и се отказва от намерението си отново да се върне към пастирството. Със спестените пари купува пушки, пистолети и саби и въоръжава с тях десетина буйни младежи, всеки един от които има за какво да мъсти на поробителите.

С тази малка чета Ангел войвода започва да наказва със смърт всеки насилник, позволил си да посегне на българска жена, или ограбил имуществото на някой селянин. Турците в района сериозно са уплашени и вече се въздържат от произвола, на който се отдавали дотогава. Българското население пък се сдобило със защитник, който да го брани.

Постепенно дружината се разраства и в един момент наброява около 60 добре въоръжени и неоткриваеми за турските потери мъже. Опитите на организирания от хасковския каймаканин отряд от 160 низами и 200 башибозуци да разбие четата удрят на камък.
Признателното население от района около Хасково, където войводата действа основно, създава множество предания и песни в прослава на подвизите на четата. В една от тях се пее: „Докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите, турците са рая, а българите – господари“.

През 1862 г. обаче храбрият бунтовник заболява от коварна болест. Той разпуска своята дружинна, която брои вече над 100 души и се оттегля в Хилендарския манастир на Света гора. Понеже така и е останал неграмотен, диктува спомените си на един монах. Те все още се пазят в манастирската библиотека. Ангел войвода умира през 1864 г., но за съжаление гробът на този забележителен българин днес остава неизвестен.

Автор: Доц. Йордан Василев


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!