На 1 март отбелязваме един от най-хубавите и обичани български обичаи – закичваме се с мартеници за здраве, дълъг живот и изобилие. Традиция, която почитаме от векове, любима на малки и големи.
Усуканият бяло-червен конец е здравата нишка, която свързва българите у нас и по света в едно. Нишка, с която всяка година в началото на март си пожелаваме да сме здрави, силни и щастливи. Нишка, с която си припомняме, че сме българи. Не само в България, но и навсякъде по света.
Традиционната мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Червено е символ на любов, здраве и жизненост, а бялото на чистота, невинност и радост.
Мартениците се връзват на 1 март и се носят докато не видим за първи път прелетна птица (лястовичка или щъркел) или до първа пролет. След това се свалят и се завързват на цъфнало плодно дърво или под камък. По камъка може да се гадае за годината. Ако след един месец под него има мравки или други буболечки, годината ще е плодородна и хубава.
Популярен е и друг обичай – избор на ден и гадаене по него за годината. На 1 март всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината. Ако денят е слънчев, ще е успешна. Ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
Източник: rodnoto.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
