Цар Калоян – „ хубавият, добрият Йоан“, „свиреп“ и „кръвожаден“ за противниците си

Името му няма нищо общо с делата му – поне според противниците, които е побеждавал. Но всъщност цар Калоян се отличавал с изключителна честност, смелост и мъдро управление.  Той бил един от най-справедливите български владетели. Винаги защитавал България и елиминирал всички заплахи.

Калоян (1196-1207) – „хубавият, добрият Йоан“,  „светлия цар на българи и власи” бил според кръстоносци и византийци „свиреп“ и „кръвожаден“. Не без основание, но и обяснимо поради драматичната му съдба. Той е по-малкият брат на Асен и Петър, които възстановяват българската държавност в края на ХII в. Подписаният през 1187 г. мир между България и Византия изпраща младия Калоян за заложник в Константинопол.

След две години успява да избяга. Завръща се с омраза към византийците, която няма да стихне чак до неговата смърт. Съвременникът му – византийският хронист Никита Хониат – го характеризира в най-черни тонове: „Калоян започнал да опустошава и граби така жестоко ромейската страна, както и покойният му брат
Асен.“ Сетне византийците ще му припишат какви ли не жестокости и ще го нарекат Скило йоан – „кучето Йоан“. Той пък ще се обяви за Ромеоубиец – припомняйки, че мъсти на Византия за злините на Василий II Българоубиец…

Асен и Петър приемат младия си брат като помощник в държавните дела. Но и двамата последователно стават жертва на дворцови заговори. След убийството на Петър Калоян успява да елиминира противниците на Асеневци и през 1196 г. се възкачва на трона. Ще управлява 11 години, но и те ще се сторят твърде дълги за неприятелите му.

loading...

Скоро след възцаряването си Калоян организира антивизантийска коалиция и превзема важната крепост Констанция в Тракия (край днешен Симеоновград). След още три години се насочва към последния византийски плацдарм в Североизточна България, който бил удобен пункт за атака откъм море срещу Търново. В
края на март 1201 г. Калоян е при Варна. Очевидно разполагал с изпитана механизация, защото пред силно укрепената крепост, той изправил едно необикновено обсадно съоръжение – четириъгълната машина била широка колкото рова и висока колкото крепостната стена!

Никита Хониат продължава: „Придвижил я с колела до самия ров и като я поставил върху двата му бряга, достигнал едновременно две цели: едно и също съоръжение му служело за мост през рова и за стълба, която достигала до върха на градските стени. По този начин той превзел Варна за три дни.“ През 1203 г. българската войска, подпомогната от куманска конница, възстановила властта на Калоян над Ниш, който бил отнет от унгарците. После ги разгромили по поречието на Българска Морава и присъединили Белградско и Браничевско към България, които преди унгарската окупация били владени от самостоятелния български болярин Белота.

Източник: epicenter.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!