Една българка, осъдена на 101 години затвор от турците

Йорданка Беличева от с. Аламидере (дн. Полковник Серафимово) е родена през 1889 г. По това време родното й място се намира в Турция.

Останала вдовица, майка й става ятачка на комитите, които бродят в околните гори и защитават населението от турския произвол. Когато Йорданка порасва, тя поема нейния път. Била е на 16 г., когато един потурнак се опитва да я закача, но девойката взима камък, яко го цапардосва по главата и той цяла седмица ходи с цицина. Когато го питат кой го е подредил така, отговаря – дели (луда) Дана. И оттогава така започват да наричат момичето.

Веднъж майка й отива в гората да бере къпини. По това време идват 11 комити, които водят сина на богат търговец на тютюн. Взели го за заложник, защото баща му отказал да даде пари на комитите за пушки и барут. Мъжът обаче дал 80 жълтици на каймакамина да освободи сина му и той изпраща 200 башибозуци да свършат тази работа. Те, от своя страна, ограждат къщата с Дана и комитите.

Въпреки че някои от башибозуците са застреляни от бунтовниците, другите се добират до вратата и за малко да влязат в къщата. Тогава Дана хвърля по тях направена от нея бомба, която не избухва, но насилниците се разбягват и в суматохата комитите се измъкват невредими. В къщата остава само заложникът и Йорданка го принуждава да напише писмо на баща си да му даде 200 жълтици, иначе девойката заплашва, че ще му изпраща един по един пръстите на сина му. И тя получава откупа, който заравя под дувара на двора, за да го даде на комитите да си купят пушки и барут.

След няколко дни заптиета я арестуват и я водят в Пашмакли (дн. Смолян), а оттам я закарват в Одрин, за да я съдят. Следствието продължава 6 месеца. Всеки ден я подлагат на разпити с бой и ругатни. Не й дават храна, а даже и вода. Килията, в която е затворена, гъмжи от плъхове. Обещават й да я освободят, ако издаде кои са главатарите на комитите и къде се укриват. Дана заявява, че тя е главният главатар и затова я наричат Дели.

Арестуват и годеника й – Вълчо Аврамов, водят го при нея, като го принуждават да я склони да издаде бунтовниците, иначе и него ще вкарат в затвора. Той се опитва да я придума, но тя гневно му отвръща:

„Какъв мъж си ти! Вместо да се беше оставил да те хванат заптиетата, да беше избягал в гората и да станеш комита, та и мен да освободиш!“.

След като турците не успяват да сломят българката, я изправят пред съда и тя е осъдена на… 101 години затвор. Това става през 1907 г., когато е на 18 години. Вълчо е освободен и му дават 130 гроша за пътни разноски, за да се върне в селото си. По пътя той спира в един хан и като разбира, че има пари, ханджийката го напива с вино и когато заспива, провожда в стаята му дъщеря си.

Когато на сутринта Вълчо се събужда с размътена глава, му казват, че е прелюбодействал с нея и трябва да се оженят. Дават му кон и каруца да я води в селото си. Обичаите обаче са строги – в с. Аламидере хората знаят, че Вълчо е сгоден за Дана и попът отказва да го венчае за ханджийската щерка и се налага тя да спи в плевника.

През 1908 г. младотурците правят преврат и обявяват амнистия, която засяга и Дана. Пускат я, но къде е Одрин, къде е Аламидере, как да стигне до селото си, се чуди тя. Българи я съветват да отиде в турския Червен полумесец, откъдето младата жена получава като помощ 260 гроша. С парите купува кон и халище, което използва и за седло, и за завивка, защото нощува под открито небе.

Когато стига до Аламидере, научава, че Вълчо си има нова годеница. Отива при него, плясва му два яки шамара и отпраща ханджийската щерка с каруцата да си върви откъдето е дошла. След 4 дни се женят, а после им се раждат четирима синове.
Избухва Илинденско-Преображенското въстание, Дана иска да участва в него, но не може, защото е бременна. Поръчва на Вълчо да се свърже с ръководителите на въстанието – да дойдат и да вземат парите от откупа, за да купят пушки и барут. Те обаче не идват, защото битките се водят далече от селото. Въстанието не успява.

Родопите са освободени чак след Балканската война. В нея взимат участие и Дана, и Вълчо със сформирана от тях чета, която се отличава при превземането на Пашмакли (дн. Смолян), за което са наградени с медали за храброст.

Когато се връщат от войната, Дана изравя парите от откупа и ги дава за ремонт на черквата. След това се отдава на отглеждането на децата си. Умира през 1940 г.
Сега на селския площад, редом с монументалната плоча в памет на полковник Серафимов, е поставен, макар и по-скромен, мемориален знак и в нейна памет.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: desant.net