Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е скрито богато съкровище.
Съкровището е наречено „Татарска плячка“ от учените, защото се предполага, че е вкопано в земята от татари, които живели в края на XIV век по тези земи. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.
В съкровището от Калиакра археолозите са открили най–малките по диаметър и грамаж монети, отсечени от цар Иван Александър (1331-1371)
Те попълват около 25 % от проверената част. Монетите са добре запазени, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване.
При съкровището „Татарска плячка“ са открити най–малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6/0,5 г.
Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър и то извън Търново.
Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа.
Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки, смятат историците.
В съкровището има и парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че археолозите трудно ги идентифицират. Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.
Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани „зечино д’оро“ те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).
След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон – едра сребърна монета се наричана „ставратон“ и неговите малки номинали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
В находката присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
Съкровището от Калиакра се откроява със своя блясък, но покорява и с количество и многообразие от информация.
Източник: burgascity.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.