Навремето са наричали солта “бяло злато”, защото се срещала много рядко и била твърде скъпа, понякога по-скъпа и от златото. Била е обект на сериозен търговски интерес и средство за размяна. Използването й било символ на добро благосъстояние, а някои примери от миналото са доста показателни за тези твърдения. Гърците търгували робите си с нея – цената им се приравнявала на теглото на човека в килограми сол. Държавните служители и войската в Римската империя получавали специални купони към заплатата си за закупуване на сол. Понеже те са обичали много тази подправка към зеленчуците, се счита, че в латинската дума за салата е вмъкната думата сол. Значително по-късно, по време на османската власт, над търговията със сол е бил наложен държавен монопол.
От всичко това можем да направим извод колко малко са били местата за добив и преработка на тази “ценност”. Един от районите където в ранните епохи се е зародил този занаят е Анхиало, днешно Поморие. Счита се, че добиването на сол там е започнало преди основаването на града, около 5 в. пр.н.е.
Днес този процес продължава по същия начин и по същите технологии както преди 25 века – чрез слънчеви изпарения на морска вода.
Музеят на солта – Поморие е единственият в цяла Източна Европа, който е посветен на този метод за извличане на сол. Открит е на 7.09.2002 г. и се намира в района на Стария град, на тясна ивица между Поморийско езеро и солниците.
На площ от 20дка са разположени действащите инсталациите и посетителите могат да се разходят около тях и да се запознаят на живо с методите на работа. Представляват много басейни отделени помежду си с дървено насипни диги. По време на обиколката можете да говорите със соларите, които да ви разкажат от първо лице за работата и процесите на този древен поминък.
В най-общи линии, технологията преминава през няколко етапа. Първият е преминаването на водата от морето в езерото. Оттам се търси повишаване на концентрацията на солта, чрез протичането на събраната вода през няколко басейна. След това тя кристализира в малки солници с площ, около 80-100кв.м. Там соларите превръщат солената вода в кристална сол под въздействието на вятъра и слънцето.
Не звучи сложно, но в обратното ще се уверите в музейната част на комплекса. Там е представено дългогодишното развитие на солницата и технологиите за добив. Експозицията разполага с богат снимков, аудио и видео материал, който описва тези процеси през годините. Изложени са копия от османски документи от 15 – 19 в., които разкриват особености в търговията и административните процедури за това време. Автентично представени предмети и сечива от работата също заемат голяма част от изложбата, сложни уреди и технически пособия привличат вниманието. Реставрирана част от теснолинейка за транспортиране на сол допълва материалната база.
Музеят на солта в Поморие е един от 100-те национални туристически обекта.
Източник: tripsjournal.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
