Това е нашата София – древна и модерна, пъстроцветна като всички градове, крачеща непрестанно напред. „Расте, но не старее”, както е нейният девиз.
Днес градът живее в постоянния ритъм на своите часовници – стари, нови, ултрамодерни. Те не само „цъкат”, а и красят фасади, покриви, стени и кули на представителни сгради. Обогатяват архитектурния облик на столичния град. На най-старите виждаме римски цифри. На по-новите преобладават арабските. Най-късно „цъфват” електронните часовници. Всеки един от тях придава индивидуалността на зданието. Не е само за украса, а носи и полза на жителите. Същевременно създават стилна уникалност. Те не са само историческа забележителност, но и подчертават аристократическия чар на едно проспериращо минало. Някои от тях са се превърнали в емблеми на нашата столица. За тях е нашият разказ – старите часовници на София. Да се разходим из града и се опитаме да надникнем в историята на сътворяването им.
Когато през 1879 г. София е провъзгласена за столица на Княжество България, наследява от турско време стара часовникова кула, която се е издигала недалеч от Конака (днес бившият Дворец, сега НХГ). Видът й е познат от стари рисунки и картини. Съборена е през 1882 г. При временното руско управление турски топ пред стария бейски сарай (днес на мястото се намира Гранд хотел София) точно в 12 гръмвал и оповестявал обедната почивка. През 1881 г. в Градската градина е направен слънчев часовник от тревни чимове и цветя. По сянката на забит в земята кол софиянци се ориентирали за точния час.
През 1888 г. е завършена старата Софийска гара. На фронтона над централния вход се „мъдрел” първият фасаден часовник на София. Но поради отдалечеността на гарата от центъра на града, той не можел да изпълнява функциите си на градски часовник.
В периода 1909 – 1911 г. са изградени централните Софийски хали – и днес една от най-емблематичните софийски сгради. Проектирани са от арх. Наум Торбов в ренесансов стил с елементи от византийската строителна техника. Над главния вход над пластичния герб на София, дело на художника Хараламби Тачев, в аркирана куличка е монтиран часовник с троен циферблат.
Безспорен интерес представляват часовниците на Българската народна банка – солидна, стилно изчистена постройка, символ на просперираща София, която много сполучливо е свързана с Археологическия музей. Строежът е направен между 1934 и 1939 г. Върху предната фасада са поставени два красиви……часовника, а на задната – още един.
На площад „Гарибалди” в самия център на София на мястото на някогашната Телеграфо-пощенска станция през 20-те години на миналия век е съградена бившата Българска търговска банка, по-известна като банката на Буров, днес скандалната с фалита си КТБ. Часовникът на купола, сякаш крепен от два коленичили атланта и охраняван отгоре от мраморни детски фигури, продължава да отброява времето в София.
Да се вгледаме в Централата на ДЗИ на ъгъла на бул. „Цар Освободител” и ул. „Бенковски”. Изградена е през далечната 1926 г. за Чиновническо осигурително дружество. Шестетажната монументална сграда е обявена за паметник на културата. Тя завършва с осемстенен купол и уникална скулптурна група, която изобразява силна българка с две деца. Над нея е монтиран оригинален часовник без посочени цифри.
А сега да се спрем в градинката край църквата „Св. Седмочисленици”. В основата на камбанарията на храма, претърпял редица архитектурни преображения: джамия – склад – затвор – православна църква, през 30-те години на миналото столетие е монтиран часовник на Георги Хаджиниколов, специализирал в Женева и основал в България часовникарската фабрика „Гномон”. Часовникът продължава да тик-така.
Да обърнем поглед и към една друга колоритна постройка – Министерството на земеделието и храните, също паметник на културата. На централния корпус на извитата фасада в бароков стил, увенчан с две кули, дело на френския възпитаник арх. Николай Лазаров, виждаме отново стилен часовник. Строежът на сградата започва през 1920 г.
Библиотеката в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов и е завършена през 1934 г. Украсена е също с часовник, който е монтиран под козирката над надписа „Университетска библиотека”.
А ето ни сега пред днешната Агенция по заетостта в началото на бул. „Княз Дондуков” непосредствено до Министерския съвет. През 1927 г. тук е издигната една от най-емблематичните сгради на стара София – тази на застрахователно дружество „Български феникс”. Привлича с червения си цвят. Първоначално над часовника е „бдял” разперил криле феникс в позлата. Днес скулптурата на птицата я няма. Но часовникът все още е „пазен” от две скулптурни фигури – на мъж със сноп светкавици, олицетворение на природните стихии, и жена с платноход, представляващи мореплаването.
Нeдалеч от бул. „Евлоги Георгиев” на ул. „Розова долина” 1 се намира Националната финансово-стопанска гимназия. Училището е построено през 1930 г. В горния край на кулата над входа те посреща часовник с два циферблата.
Радост РАЧЕВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
