Годините на раждане и смърт на Кубрат не могат да се фиксират точно. Повечето историци се обединяват около схващането, че Кубрат е роден през последното десетилетие на VI век и е починал на преклонните 70-75 години.
Произхожда от племето кутригури, които през VI век са под властта на Аварския хаганат. Населяват земите между реките Днепър и Днестър.
Според някои историци майката на Кубрат е от прабългарския род Ерми, а баща му – от тюркския род Дуло.
От 621 до 628 г. Кубрат прекарва в Константинопол. Тогава се и покръства.
Свидетелства за това са открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна. Ако се съди по предметите, придружили владетеля в гроба, може да се направи изводът, че той е останал верен на убежденията си през целия си живот.
През 628 г. в Западнотюркския каганат избухва гражданска война. Две групировки си оспорват престола. Едната е ръководена от вуйчото на Кубрат Моходу Хеу. Възползвайки се от променената от гражданската война обстановка в Северното Черноморие, Кубрат се връща в българските земи, за да подкрепи Моходу Хеу. В същото време кутригурите на запад от Днепър се вдигат на въстание против аварите. Бъдещите събития след 628 г. и позициите на Кубрат в западния Тюркски каганат подсказват, че въстанието вероятно е имало подкрепата и на племената оногури и утигури – поданици на тюркския каган.
През 604 г. могъщият Тюркски каганат се разпада. Земите на прабългарите (на север и на изток от Черно море) остават в Западнотюркския каганат.
През 628 г. начело на българите в западните краища на каганата застава Кубрат.
По-късно той отцепва българските земи от каганата, поставяйки началото на Велика България. Изтощеният от войната каганат не предприема опити за възстановяване на статуквото и независимостта на новата държава става факт.
Кубрат управлява българите в продължение на 36 години. Воюва с аварите през периода 633-635 г. и присъединява земите между Днестър и Карпатите към Велика България. Бие се и с арабите, нахлули през 648 г. на територия, обитавана от българското племе барсали (по-късно берсула), и ги отблъсква отвъд Голям Кавказ.
Кубрат поддържа близки отношения с Византия на император Ираклий. Двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. – израз на подкрепата на Византия за новата държава, отказ от нашествия от страна на българите. През 635 г. Кубрат се жени за Евдокия, дъщеря на богат грък.
С течение на времето сепаратистките тенденции между отделните племена, съставящи българската държава, нарастват. Барсалите, които до средата на VII век се подчиняват на българския кан, през 60-те години вече са съюзник и васал на Хазария.
Кубрат умира през 668 г. в бой с хазарите.
Според Теофан Изповедник на смъртния си одър Кубрат събрал синовете си – Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер, и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки (или стрели). След като братята не успели да ги счупят, Кубрат започнал да вади една по една стрелите от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да не може никой да ги пречупи. Времената обаче се менят и не дават възможност на наследниците на Кубрат да следват бащиния си завет.
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
