Съба Вазова отгледала и възпитала родолюбци

Баба Съба Вазова – майката на народния поет и патриарх на българската литература Иван Вазов, е една от легендарните български майки. Родила е десет деца, като едно от тях е починало още невръстно. Другите девет е отгледала с голяма любов. Преживяла е лична трагедия след раждането им, защото след Руско-турската война османските поробители съсичат в Сопотския балкан съпруга й Минчо Вазов.

Родена е през 1834 г. в Сопот в семейството на хаджи Никола поп Аврамов. На 14 години брат ѝ Георги я учи да чете по буквара. „Скоро захванах да препрочитам всяка книга българска“, отбелязва Съба Вазова в спомените си.

През лятото на 1849 г. се венчава с Минчо Вазов, по професия търговец, в Калоферския мъжки манастир. Раждат им се Иван Вазов, Никола Вазов, Кирил Вазов, Ана Вазова, Георги Вазов, Михаил Вазов, Въла Вазова, Владимир Вазов и Борис Вазов.

На празници родолюбивата българка събирала в дългата соба на бащината си къща млади жени, сродници, приятелки и им четяла популярни за времето си книги.

Съба Вазова е инициатор за създаването на женското дружество „Постоянство“, учредено през 1870 г. в Сопот. Съдейства за създаването на библиотека към женското дружество, дарява книги и средства. До опожаряването на Сопот през 1877 г. тя има заслуги за разцвета на Девическото училище. Съдейства за изпращането на бъдни девойчета на учение извън Сопот. Тя е сред инициаторките за откриване на неделно женско училище.

След Освобождението пише своите „Спомени“ (1891).

Умира през 1912 г. в София.

Обаятелна, природно красива и духовно надарена жена била баба Съба. До края на живота си е била най-близо до първородния си син Иван Вазов. Не одобрила женитбата му с русенската аристократка Атина Болярска и го съветвала да се разведе с нея. Не харесвала аристократичния и безгрижен живот.

С талант са се отличавали всички членове на многолюдното Вазово семейство. С възторжена похвала може да се говори за богатия и ползотворен живот на Вазовите сестри Ана и Въла Вазови. Владимир Вазов и Георги Вазов стават военни и са произведени генерал-лейтенанти. Първият се помни като кмет на София, а другият е заемал поста на военен министър. Животът им е белязан със славата на големи патриоти и родолюбци.

„Майка ми беше поет по душа при лицезрението на природата, такава си остана до края на живота. Тя често ни разказваше и разпалено говореше, че България е най-хубавата страна на Земята…

Беше дълбоко религиозна и благочестива, не пропускаше случай, когато бе здрава да ходи на църква и да изпълнява религиозни и църковни ритуали и песнопения. Четеше много и обичаше книгите.

Приказлива, със звучен звънлив глас. Нейното появяване или присъствие в дома ни пръскаше атмосфера от оживление и радост. Някакви лъчи идеха от благия й поглед и аз я обичах и вярвах, че никоя майка не е така хубава и добра като моята. Книгите не падаха от ръцете й.

В София може да се каже, че животът й беше най-пълен, ако не най-щастлив. Тя се радваше, че е обиколена от челядта си, тя се гордееше, че ние изобщо се радваме на добро обществено положение и на почит от хората. Пречеше й само честото боледуване. При такива тъжни часове, не можейки лично да следи домашните интереси и задължена да пази стаята или да почива тя намираше единствено развлечение в четене на книги и най-много четеше моите. И само тях – о, свещен майчин егоизъм – намираше хубави. „Под игото“ беше прочела много пъти и намираше особена наслада да отгатва кои действителни лица от Сопот се криеха под измислените имена. Четеше усърдно и стихотворенията „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“ и „Избавление“, оставили в душата й най-дълбоки впечатления. Много тя знаеше цели наизуст… Бледото й лице се осветляваше от лучите на щастие, когато гости й говореха похвални думи за мене. По желанието на княгиня Мария Луиза тя й се представи в двореца. Каза ми, че искала да целуне ръката на княгинята, но тя не дала и целунала ръката на майка ми…“, спомня си Иван Вазов.

Големият поет е написал за нея:

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото що в тебе блестеше…

Ти и човека в мен създаде –

ти два пъти ми майка беше!

Автор: Илия БОРИСОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.