Стефан Руневски – талантлив писател на учителството и войните

Стефан Руневски е роден през 1877 г. в град Дряново.

Записва се в прочутата Априловска гимназия. Включва се в стачката на учениците през 1895 г., които се обявяват срещу внезапните класни работи, за което е изключен. Продължава образованието си във Варна, където участва в социалистическия кръжец на Христо Кабакчиев.

През 1896 г. отново се връща в Габрово, но като делегат на ученическата социалистическа сбирка. Следва изключване от Варненската гимназия. Повторно се записва в Априловската гимназия, където и завършва.

Руневски поема пътя на селски учител. През есента на 1897 г. става учител в с. Баниска, Беленско, където остава до януари 1898 г.

Още с пристигането си в с. Гостилица заработва с присъщата му упоритост за просветата на селското население. В бележките си записва темите на публични лекции като „Физическо и нравствено каляване“, изнесена пред учителското дружество, „Раздорите в Македоноодринската организация“, „Умственото преуморяване“, „Финансовата криза в България“, „Свършекът на света“ и др.

Прави впечатление широтата на проблемите и въпросите, с които занимава обикновените селяни. С името на Руневски се свързват вечерните и неделните училища в Гостилица. Така спомага да се преодолее неграмотността в селото. Още на първия учителски съвет на 3.І.1898 г. предлага да се изнесе детска вечеринка – първата училищна, пък и първата театрална проява в Гостилица. Пак по негово предложение на 7 февруари същата година се дава още една детска вечеринка.

На 27.ІІ.1898 г. учителите представят и комедията на Молиер „По неволя доктор“ – първата многоактна пиеса, играна на гостиловска сцена. Това е дело също на младия Стефан Руневски. Той вижда училището и читалището като най-важните места за културното издигане на селото. За селяните минава за умен и образован човек, а за учениците си – за строг и взискателен.

Тия негови качества вероятно стоят в основата за бързото му издигане и назначаване за главен учител на пункта Гостилица, към който се числят близките селца Малкочево (дн. Буря), Малко Яларе (дн. Славейково) и Тъпанари (дн. Чуково). Руневски е избран и за председател на гостиловското читалище „Орач“, което бързо се превръща в център на културния живот.

Когато идва в родното Дряново за учител през 1902 г., Руневски е избран за подпредседател на градската библиотека „Развитие“, както се наричало тогава читалището. От есента на същата година до лятото на 1903 г. е и председател.

През 1905 г. се записва студент по педагогика, но още на следващия семестър се прехвърля право.

Балканджийският дух на Стефан Руневски и в София не остава спокоен. Той е един от организаторите на 3.ІІІ.1907 г. на демонстрацията пред Народния театър при освиркването на Фердинанд, от което следва затварянето на Университета, а много студенти, включително и Руневски, са изключени. За да не попадне в казармата, напуска България. Стои известно време в Загреб, а после заминава за Мюнхен, където продължава образованието си. Но университетската криза се урежда и Руневски се връща през есента на 1907 г. в София да продължи образованието си.

С присъщата му упоритост и съзнателност той работи цял живот за построяване на Студентски клуб.

През есента на 1912 г. бушува Балканската война. В тази машина на смъртта попада и Руневски като обикновен редник санитар от 20-и пехотен търновски полк. На 20.І.1913 г. той пише от с. Татаркьой (дн. Гълъбец, Бургаско) до свой близък: „… От това най-много съм доволен, защото ми даде възможност да видя всички страни на войната: бях на огнената линия, слушах пищенето на куршумите около мене, шрапнели се пукаха над главата ми и около мене… Бях между стотици умиращи ранени, които стенеха безпомощно за помощ или за доубиване, за да не попаднат в ръцете на турците…“

През Първата световна война Руневски отново е мобилизиран, но този път не на бойната линия, а в пети продоволствен транспорт. Оттук е изтеглен да „изпълнява длъжността старши писар“ при Преспанския военен съд със седалище в Прилеп.

Прекарал малария и изтощен, той се завръща от фронта през есента на 1918 г. В него зреят много творчески планове: дописва края на някой разказ или започна друг, подготвя бъдещия си сборник или се занимава с обществена дейност. Ала смъртта застига Стефан Руневски на 24.І.1919 г., ненавършил 42 години. Вестниците излизат с прочувствени статии. Тяхното мнение е, че преждевременно е свършил животът на един талантлив белетрист.

Мариана КОРФОНОЗОВА

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.