На 18 септември е роден големият български актьор Руси Чанев!

На 18 септември пожелаваме честит рожден ден на актьора Руси Чанев!

Руси Иванов Чанев е роден на 18 септември 1945 г. в град Бургас

Както при всеки актьор, и творческата съдба на Руси Чанев е по своему подвластна на определени природни дадености. Неговата характерна осанка, запомнящото му се присъствие и излъчване са все онези необходими качества, които помагат в професията. Но само това не стига, за да бъдеш на върха.

Необходими са характер, богата култура, самодициплина, работоспособност, амбиция и високи цели. При Руси Чанев те сякаш са в излишък. Той е от онази порода актьори, които не се задоволяват да бъдат просто „изпълнители”. Предпочита да е „вътре” в процеса по създаване на дадено произведение. Може би затова е толкова придирчив към всеки детайл от поведението на своя персонаж, към точната реплика, към верния жест. Към ролите си пристъпва с взискателност и отговорност, невинаги ценени в гилдията, в която понякога популярността е синоним на всеядие и творческо лекомислие.

Руси Чанев е пословичен с нагласата си да се стреми към нестандартни актьорски решения, да оборва клишета и стереотипи, да открива непознати художествени територии. Той не е „лесен” актьор, който се изкушава от бързия успех, не гони призрака на евтината популярност, обича да подчертава: „Бих искал нещата, които правя, да са ясни на повече хора. Мисля за публиката. Ще ми се да вярвам, че ще удържа на принципа си да участвам само в неща, които сам бих отишъл да гледам.”

Богатата актьорска кариера на Руси Чанев е илюстрация на художествените принципи, към които неотклонно се придържа вече близо половин столетие. Неговата сценична и филмова биография са изпълнени със запомнящи се роли, разкриващи широкия хоризонт на оригиналния му талант. Започва като всички млади актьори – с дебют в извънстоличен театър и не много на брой епизодични роли в киното, но само за кратко. Известността го спохожда изненадващо бързо с участието му в няколко знакови за времето си филми: „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков (1966), „Цар и генерал” (1966) и „Най-дългата нощ” (1967) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве” (1968) и „Птици и хрътки” (1969) на Георги Стоянов, „Осъдени души” (1975) на Въло Радев са сериозно изпитание и професионална школа при интересни режисьори. Тези поддържащи роли се открояват с лаконизма и точния психологически рисунък, с подкупващата автентичност на актьорското присъствие.

Те са ползотворни ескизи към поредица от по-сложни като драматургическо съдържание образи, в които талантът на Руси Чанев се разгръща в пълната си мощ. Петела от „Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров, Поета от „Илюзия” (1980) на Людмил Стайков и особено Дилбер Танас от „Мера според мера” (1981) на Георги Дюлгеров са художествени завоевания от най-висока проба. В тях се усеща не само зрелостта на актьорския му почерк, но и натрупването на житейски опит и култура. Това е важна предпоставка за реализацията на тези мащабни като замисъл персонажи, в чиито противоречиви характери се оглеждат нравствените императиви на историята.

За пръв път специфичния подход към драматургическия материал Руси Чанев използва в „Авантаж” – филм, където актьорът буквално се слива със своя герой. Образът на Петела е без съмнение първата огромна творческа победа на Руси Чанев в киното. С нея той се доказа като емоционален творец, готов да интерпретира роли със силен драматичен заряд. Образът на очарователния джебчия няма аналог в киното ни. Той оспорва клишета, размива ортодоксалните представи за чистотата на жанровете. Руси Чанев се забавлява, импровизирайки невероятните превъплъщения на своя герой.

Той едновременно е ироничен и сериозен, искрен и лукав. Артистизмът, виртуозността и професионалната лекота, с които Руси Чанев сменя регистрите на своето изпълнение, завладяват със своята органичност. Петела не може да приеме ограниченията на средата, нито желае да промени себе си, рискувайки да загуби своята индивидуалност. Той е самотник сред анонимни персонажи. Нееднозначен и противоречив, Петела на Руси Чанев е носител на разрушителния порив към свобода. Трагичният завършек на неговия богат на силни емоции живот е логичен изход на драмата му.

Образът на Поета от „Илюзия” е поредното забележително актьорско постижение на Руси Чанев. Към изграждането му актьорът подхожда по интересен начин, като акцентира върху усещането за духовната извисеност на героя.

Поведението му се гради със средствата на бляскава актьорска буфонада от ситуации, оцветени в мрачната тоналност на интелектуалната ирония – така Поета изразява отношението си към заобикалящия го свят на лицемерие и насилие. Руси Чанев е в стихията си, когато подчертава ексцентричното в поведението на своя персонаж. Той влага много страст в тази роля, в която зрителите без особени затруднения припознават черти от личността на актьора…

Образът на Дилбер Танас в „Мера според мера” е сериозно постижение не само в актьорската кариера на изпълнителя, но и за киното ни изобщо. Чрез него Руси Чанев постига обобщения, надхвърлящи ограничената индивидуална характеристика на персонажа.

Актьорът пресъздава съкровеното тайнство, разкриващо преображението на неукия селянин в личност, която заживява с историческите тревоги на нацията. Въздействащата сила на това произведение се определя от вътрешното напрежение и драматизма в образа на Дилбер Танас, който изнася основното послание на филма. Решен пестеливо и със специфичните средства на кинематографичната изразност, той навлиза в дълбините на националния характер.

В биографията на Руси Чанев има немалко роли, изцяло изградени в духа на класическия психологически реализъм. В тях той е също толкова убедителен и органичен като интерпретация на материала. Образът на Константин от историческото платно „Константин Философ” (1983-86) на Георги Стоянов е пример за сериозната работа на актьора върху тема, която не предполага външни ефекти, нито пък емоционално поднасяне на внушенията.

Но възможностите на Руси Чанев за разкриване на богат регистър от осмислени професионални умения са свързани преди всичко с интерпретацията на сложни и противоречиви характери, в които пулсират драматични конфликти, присъства дилемата на съдбовен избор.

В образа на поп Алигорко от „Време разделно” (1988) на Людмил Стайков се преплитат проблеми, които предизвикват размисъл за силата на живота и вярата. Руси Чанев пресъздава колебанията и съмненията на своя герой, който трябва да се отрече от вярата, за да запази българското в себе си. Руси Чанев убедително разкрива смисъла на това драматично решение, без да разчита само на словото. Неговото физическо присъствие в кадъра носи внушения, които придават необходимата дълбочина на образа.

Харизматичното излъчване на Руси Чанев трудно се поддава на обяснение с инструментариума на традиционния критически анализ. Сценичното му присъствие, както и множеството му екранни превъплъщения, са запомнящи се художествени постижения. Те излъчват дълбоко познание за природата на образите, както и усещане за проникване в дълбините на индивидуалния характер. Белязани с неповторимата двойственост на актьорското внушение, те не водят към еднозначни оценки, разминават се с баналните представи за един или друг тип герой.

Малко е да се каже, че Руси Чанев умее да индивидуализира образите на своите персонажи. Актьорът им вдъхва живот, който пленява с достоверността на характера, с богатата емоционалност и сложността на психологическите състояния. Руси Чанев обича да провокира способността на зрителя да възприема реалността като противоречива смесица от разнообразни човешки превъплъщения. Актьорът манипулира неговата чувствителност, като му предлага зрелищни каскади от променящи се гледни точки към дадена ситуация, неочаквани реакции и бърза смяна на емоционалната окраска. И всичко това – в името на една мощна художествена свръхзадача, разкриваща обемни човешки характери и съдби.

Казват, че актьорската професия е интуитивна по своята същност. Руси Чанев едва ли пренебрегва интуицията, която подсказва едни или други решения. Но той е актьор, който мисли и спори, който търси смисъла на думите и многозначността на жеста. Работата му е сплав от емоция и интелект, от спонтанност и професионален перфекционизъм. Тези негови качества се усещат и в многобройните му сценични изяви, в които той вечно доизкусурява даден образ, допълва и обогатява неговите послания. Театралният му репертоар е несъмнено по-богат от ролите му в киното. В много отношения той е по-стойностен като драматургия, защото актьорът има възможност да интерпретира произведения на класическата и съвременната театрална литература. Работата му над класически текстове и произведения на модерни автори е предпоставка за големите му художествени победи. А те възпитават и високи критерии, които не позволяват на таланта да се похаби сред изкушенията на комерсиалното.

Близо половин век Руси Чанев отдава сили и енергия в служение на Изкуството. Мисионер като творческа нагласа, той създаде образци, които са сред най-доброто в съвременната ни театрална и филмова култура.

Източник: kultura.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.