На 10 януари 1957 г. умира българският писател Иван Грозев!

Иван Грозев е български поет, писател, драматург и литературен критик. Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.

Роден е на 23 юни 1872 г. в с. Червена вода. Завършва средно образование в Русе, след което славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Бил е учител по литература на Йордан Йовков.

От началото на 1920-те години започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922–1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет „Климент Охридски“.

Редактор на сп. „Теософия“ (1912-1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“.

Иван Грозев е председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“ (1935). Член на Съюза на българските писатели.

През 1928 и 1929 година е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература.

Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в списание „Българска сбирка“.

Автор е на драмата „Наши хора“ (1903). През 1907 г. заминава за Германия и в Нюрнберг завършва драмата си „Златната чаша“, чийто сюжет е от историята на богомилството. По-късно пише драматичните поеми „Змей“ (1912) и „Семела“ (1922), драмите „Йов“ (1942) и „Съдний ден (Ахасфер)“ (1945). От драмите, върху които работи, недовършена остава „Боян Магьосникът“ (1906).

Издава и една стихосбирка, озаглавена „Видения и съзерцания“ (1919).

Умира на 10 януари 1957 г. в София.

Поклон пред паметта му!


Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!