Легенда за местността „Янини млаки“ до село Старопатица

По време на войната турците започват масови грабежи, палежи в обединеното българско село Старопатица.

Амбицирани и будни старопатешки момчета организират дружина в защита на своето село и селата около него. Дружината се състои от около 30 млади момчета, които с пушки самоделки и ръчно правени пищови бранят и защитават родния край.

Начело на дружината застава 18-годишния Лалуш войвода. За байрактарка излиза неговата сестра Янка. Лалуш войвода води дружината цели 9 години, но предатели издават местонахождението й. Започва люта битка, в която той е ранен. В последствие умира от раните си в местността „Жмуровската воденица“ – името й идва от фамилиите, населявали околностите – откъм Старопатица Жмуровци, а откъм Киреево – Видралци. Там погребват Лалуш войвода.

След неговата смърт дружината поема неговата сестра Янка.
В борбите срещу турците се включват по-малкият й брат Иванчо и майка им – баба Дамяна, която носи храна на дружината. Тя воюва – обикаляйки от Тимошкия край до цялата Белоградчишка околия. Но пак предател издава на турците, че на Янка помагат майка й и малкият й брат Иванчо.
Изчаквайки сестра си в местността „Иванчовец“, недалеч от селото, малкият Иванчо е хванат от турците и доведен в конака в селото.

Научавайки за залавянето му, Янка нахлува в селото, за да го спаси – (и тук се ражда песента: „Снощи е Янка в село влезнала.“):

1. Снощи е Янка в село влезнала – 2
В село влезнала, байрак бунала -2
Байрак бунала, турчин убила. – 2

2. Турчин убила и го е скрила – 2
И го е скрила в бащини двори – 2
В бащини двори поди амбара.

3. Три пъти Янка на съд карали – 2
Янка си дума се една дума – 2
Юнак съм била – убила съм го -2
Итра съм била, та съм го скрила – 2

Спасявайки го, тя го отвежда в своята дружина – като байрактар.
В последното си сражение над селото, в местността „Млаките“, Янка бива заловена и пленена. По-късно е хвърлена в турските зандани. Останали без водач, дружината избира за войвода Никола – далечен техен роднина.

По-малкият брат Иванчо отново бива ранен и излекуван от баба Дамяна. В нейна чест той нарежда да се построи пишура /чешма/, наречена Дамянината пишура – с ледена и бистра вода, която съществува и до днес, недалеч от местността „Иванчовец“.

Легендите са две: едната говори, че след години Янка бива освободена от новия войвода Никола, нападнал турските зандани; другата – че умира в тях.
Но и в двата случая – в рамките на около 15-20 години Лалуш и Янка войводи са били страшилище за турците в нашия край.

До днес в знак на преклонение към техния подвиг народът познава и посещава тази местност – носеща името „Янини млаки“.

Разказанo от потомка на дядо Лозан Петков от с. Старопатица Валентина Петкова Лозанова

Източник: vidin-online.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.