Каменният обелиск край с. Лесичери, Великотърновско

В околностите на средновековната българска столица Велико Търново има много забележителности, но една от тях е особено загадъчна. Това е каменния обелиск при с. Лесичери.

Това е каменен обелиск, сглобен от петнадесетина добре оформени масивни каменни блока, положени един върху друг и образуващи строен и изящен стълб, разсичащ небето на хоризонта. На стотина метра встрани от него се издига една могила, обрасла плътно с храсти и дървета и тя е единственият му другар в пустото поле.

Първото кратко описание на паметника и околностите му дължим на П.Р.Славейков. Съобщението му събужда интереса на руски и австрийски историци и предизвиква първите научни интерпретации.

През 1871 г. паметника е изследван от австрийският пътешественик Феликс Каниц, който му отделя 2-3 страници във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”. Каниц оглежда внимателно района на паметника, открива и описва останките на втори, разрушен стълб, на който камъните лежели на земята, а малко по настрана намира в земята фрагменти от мраморни релефи и части от голяма монументална сграда. Според неговото изследване българите от околните села наричат паметника „Стълбо”, а турците „Дикилиташ” . Пътешественика прави графична рисунка на паметника и така ни оставя първото нагледно свидетелство за състоянието му. Каниц го отдава правилно на римския строителен стил, но приема погрешно, че е част от акведукт.

Тридесетина години по-късно мястото попада в полезрението на неуморимите изследователи на български старини, братята Шкорпил. Те правят щателен оглед и измервания на обелиска и оставят може би първата снимка. Видяното на място и познанията за римският монументален стил им дават възможност да отнесат паметника към времето на римското владичество по днешните български земи. Хипотетично те го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките.

Според описанието, което са ни оставили Шкорпиловците, освен „Стълбо” и „Дикилиташ”, околното население наричало паметника и „Марков камък” , като разказвало за него една легенда:

„Двама юнаци, от които единият Дели Марко, се били влюбили в една мома, която живеела в стария град( Nicopolis). Момата обичала повече другия юнак. Като не могла обаче да откаже явно на Марко, предложила двамата да се състезават в строителство и който пръв свърши отредената му работата, на него ще стане жена. Марко имал да построи двата стълба, а втория юнак – водопроводът за града, тръгващ от с. Мусина и една воденица. Почнали работа двамата юнаци, но Марко се оказал по чевръст, одялал камъните и започнал да ги качва един върху друг, като ги връзвал с един косъм изскубнат от главата му и ги издърпвал нагоре като с въже. Вторият юнак имал да извърши още много работа. Момата разбрала че любимецът и няма да сполучи и прибягнала към измама. Отишла при Марко и му казала:

-Виждам, че вече си победил, защото имаш още малко нещо да свършиш, а на противника ти му остава още много работа. Ела при мен та си почини.

Умореният Марко полегнал в скута и, и заспал. В това време противникът му довършил работата си и когато пуснал водата през водопровода във воденицата тя тръгнала и от звука на кречеталото и Марко се събудил. Като видял че е измамен и победен в яда си той събул ботуша си, заметнал го силн, ударил и съборил единият стълб. Хвърленият ботуш отскочил и паднал чак във Влашко.”

Любопитното е, че тази легенда свързва паметника с Никополис ад Иструм и показва, че народната памет има макар и бегла, но вярна представа за историята на земята ни.

Щателно проучване на терена около стълба провежда през 90-те години археолога от Търновския музей Иван Църов.

Като изследват в дълбочина монументалната сграда, за която говорят още Ф. Каниц и братя Шкорпил, археолозите намират множество късове художествено обработен мрамор, изображение на Тракийкия конник и други останки от богатата украса на сградата. Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис, намерен на терена, археологът стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс –семеен мавзолей на римският аристократ Квинт Юлии.

„Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим,който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си.“ – гласи част от надписа.

Титуляра на надписа, живял през ІІ век от н.е. е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкият град Никополис ад Иструм и там са лежали останките на него и семейството му.

Д-р Църов смята, че мавзолея постепенно се е превърнал в хероон, място за поклонение на боговете, с които починалите видни личности са се слели.

Източник: fenor.blog.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.