Димчо Дебелянов — „Сиротна песен“

В началото на 20-ти век поетът символист Димчо Дебелянов участва като доброволец на фронта в Първата световна война и е ротен командир. Това всекидневие довежда не само до личностното преобразяване на Дебелянов, но и до трансформации в неговата поезия, в поетиката и стила на лириката му. По този повод поетът Атанас Далчев казва:

 „Дебелянов откри света в мига, когато трябваше да го напусне.” 

Такъв момент е писането на „Сиротна песен”- едно от произведенията, намерени сред книжата на убития поет. Поместено е през 1920 г. в публикуваната посмъртно стихосбирка „Стихотворения”.

„Сиротна песен” на Димчо Дебелянов е изповед на нагласата, с която личността се сбогува със земното и се отваря към безкрая. В очакване на смъртта лирическият Аз споделя преценката си за изминалия път и разкрива домогванията на своя дух до хармонията на вечността. В равносметката на героя за земното му съществуване доминират усещанията за самота и страдание. Земният живот се осмисля като низ от страдания, сред които радостите не са случайни. В “Сиротна песен” твърденията за страдалческата човешка участ са констатации, които те предполагат съпротивата на индивида. Героят е лишен от най-съкровените връзки с общността – майката, любимата жена, другарите.

Сиротна песен

Ако загина на война,

жал никого не ще попари –

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

Ще си отида от света –

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.


Източник: bulgarianhistory.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!