„Де се е чуло, видяло, мома войвода да бъде…“

В нашата фолклорна съкровищница са съхранени такива безценни поетични творби, които показват неудържимия стремеж на българина към красивото, прекрасното и героичното… Наред с чудните къщи и църкви, които е строил по правилото на „златното сечение”, наред с прочутите шевици, дори обичаи, завещани от хилядолетие, той се прекланя и пред живото въплъщение на прекрасното и героичното – жената, българката.

Бихме ли се учудили, ако открием, че постановката на древногръцкия мислител Платон, който твърди, че „прекрасната девойка е несъмнено нещо прекрасно”, намира своето из ображение в наша песен:

„Ага оди вятър дуе,
ага дума бисер рони,
га се смее замбак цъфти,
дето стъпи слънце грее…”?

Но в годините на османското владичество това не е било достатъчно за непокорния дух на българина, чийто най-висш идеал е бил Свободата. И затова той сплита като заветната мартеница двете направления на прекрасното – изобразено в образа на българката, а именно ослепителна красота във войводски дрехи, с перо на калпака!

Нима е възможно това? Както разказва народният певец, момата Сирма, Недка, Боряна и т.н. спечелва войводското място не заради красотата си, която е очебийна, а чрез изпитание, в надпревара „със седемдесет юнаци”, която спечелва…

Така в песента „Мома войвода” Недка предлага на хайдутите

„на трийсет разкрача надълго
сабя на нишан да турим,
който сабята умери,
куршум на две разсече,
той ша ни бъде войвода…”

И тя застава начело и повежда дружината… А в песента „Сирма войвода” момата предлага на седемдесетте хайдути

„вързайте пръстен на бука,
кой ке ударит порстенът,
той ке ни бидет войвода…”

Народният певец ни показва героичното в саможертвата на българката, която е готова да изпита жестоки мъчения, но остава вярна на избрания път… Така в песента „Нишевске сеймени” насилниците са заловили сестрата на Милен хайдутин, разпитват я, като я подлагат на жестоки мъчения:

„Казвай, море, Милена хайдука,
ке въртиме тия църни очи
ке сечеме ръце до рамена,
ке сечеме нозе до рамене…”

И смаяни от твърдостта на българката, която въпреки злодеянието над нея, не издава брат си… Освобождават издадения от друг хайдутин със заръка да гледа и храни сестра си…

И днес не е ли време, когато затлачват съзнанието ни с песни на английски език, да отворим старите ракли на дедите ни, за да почерпим гордост, мъдрост и уроци по красота?

Източник: literaturensviat.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

7 КОМЕНТАРИ

Comments are closed.